— Защо не сега? С какво този момент е по-различен от останалите? — Бранди се обърна към мен, а сините й очи блестяха. — Очевидно не само на мен ми е излязъл късметът снощи.
Тео простена, скри лицето си с длани и се свлече надолу в седалката.
— Сериознооо? — ахнах и аз. — Браво, човече! Но почакай, коя беше? Не е била Нати или…? Защото определено, когато я видях за последно, се занасяше с онази брюнетка, макар че не е задължително да означава нещо. Може да плува и на двата бряга. Може да е от онзи тип хора, които след едно-две питиета започват да се занасят с всички. Или сте правили тройка…
— Не, приятел, Нати е гей — прекъсна ме Тео.
О, ясно.
— Коя е тогава?
— Кори — измънка Тео по-скоро към масата, отколкото към мен.
— Момичето, в чиято къща бяхме — уточни Бранди, буквално трепереща от вълнение. — Когато Тео ми каза, че се е уредил с място за преспиване, пропусна да спомене, че ще се приземи в гащичките на домакинята.
Изкикотих се, а Тео отново разтърка лицето си, толкова засрамен, че почти ми дожаля за него. Почти. Предимно изпитвах щастие, тъй като на Бранди очевидно й беше олекнало. Всичките тези съмнения от снощи, когато се боеше, че отношенията й с мен могат да наранят Тео? Бяха изчезнали. Тео далеч не изглеждаше наранен и се беше уредил с момиче, а това означаваше, че двамата с Бранди спокойно можем да бъдем заедно.
— Супер развръзка — казах. — Е, само за веднъж ли беше, или смяташ да излезеш отново с нея?
Тео разтвори ръце, съвсем мъничко, колкото да зърна усмивка под тях.
— Преди малко й се обадих. Утре ще излизаме. На вечеря. Разходка под звездите. Може да погледаме съзвездията. Обзалагам се, че тук нависоко се виждат много по-добре.
— Приятно — казах. — Романтично. Ще й хареса.
— Чакай — обади се Бранди. — Вечеря и съзерцаване на звездите? Сериозно?
Тео я изгледа в недоумение. Аз също. Като че ли изпускахме нещо.
След няколко секунди в напрегнато мълчание Бранди въздъхна.
— Това беше идеята ти за нашата първа среща. Да не би винаги да прибягваш до този номер?
Тео лекичко сви рамене.
— Е. Върши работа. Което е така, си е така.
Тя пусна поредна въздишка, пълна с болка и отегчение.
— Момчета. Нямам думи.
— Хей — побутнах я с лакът по ръката. — Аз не правя така.
— Да бе — отвърна тя, но все пак се усмихна.
— Ей, ето я и храната — обяви Тео, видимо облекчен.
Но докато ядяхме, усмивката на Бранди бавно беше изместена от… ами по-скоро от тревога. Или може би тъга. Изглеждаше ми унила.
Това не беше добре.
Затова се протегнах, допрях пръсти до връзката на качулката й и установих връзка, потърсих нещото, което я натъжаваше, тревожеше я й я караше да бъде унила.
Ето, точно това, от което се опасявах: нотка на ревност точно под повърхността на мислите й. Не беше остатъчна ревност. Нямаше начин, тъй като бях откраднал всичките й стари чувства към Тео. Не, тези бяха съвсем нови. Толкова нови, че не бяха успели да се задълбочат, дори не толкова, че тя да ги забележи.
Е, сега нямаше да имат този шанс. Издърпах ги с невероятна лекота и ги пуснах просто така в нищото. След това стиснах леко ръката на Бранди, затворих очи за миг и изчаках замайването от достигането да премине. После отново насочих вниманието си към бургера, а Бранди продължи да разпитва Тео за Кори.
И все пак не бях особено съсредоточен във въпросите й, нито в кратките отговори на смутения Тео. Бях твърде ангажиран от мислите за онази мъничка ревност, която току-що бях откраднал от Бранди.
Трябваше да се досетя, че има такава възможност. Наистина трябваше. Разбира се, старата любов на Бранди към Тео напълно беше изчезнала. Но той още си беше Тео, а тя Бранди, което означаваше, че всички неща, които някога са ги привличали един в друг, продължаваха да съществуват. Беше напълно логично всички чувства, които бях откраднал, да могат, стига да им бъде оставена тази възможност, да разцъфнат отново.
Бранди беше избрала мен по своя собствена воля — но ако исках да си остане така, трябваше да съм по-внимателен.
Преди
Бях осемгодишен и заобиколен от увеселителни влакчета. Буквално заобиколен. Издигаха се край мен от всички страни, пълни с хора, които пищяха от радост и страх, и си спомням как си мислех, че най-много от всичко на света искам да съм един от тези пищящи хора.
Тъй като беше делничен ден, опашките за билети не бяха дълги, а това означаваше, че мама се върна, преди да съм изгубил търпение.
— Ето пропуските ни до края на деня — обяви тя и подаде две карти на татко. — И… та-даа! Три билета за Циклона[28].
28
The Coney Island Cyclone — емблематично увеселително влакче, построено през 1927 година. — Бел. ред.