Приятелите ми. Тео. Бранди. Бранди. Тъкмо бяхме започнали връзката си. Ако се преместя в Три Пийкс за постоянно, едва ли ще можем да се виждаме много често.
— Не е нужно да решаваш веднага — каза любезно Уилоу. — И не е задължително да отговориш с да. Бихме предпочели да го направиш, разбира се, но те молим да разбереш, че това е покана, не задължение.
Леля Холи така беше стиснала устни, че бяха съвсем побелели — но все пак кимна. Стомахът ми се беше свил, а напрежението във врата продължаваше още от телефонния разговор с татко. Донякъде ми се искаше да кажа да само за да не ми се налага да живея повече с него.
Но трябваше да изчакам. Трябваше да оставя гнева си да се поуталожи. Не можех да прибързвам с такова решение.
— Ще си помисля — обещах.
Уилоу се усмихна.
— Това ме устройва.
Преди
Живота ми с Джофри. Вече ми се изясняваше. Джофри, коргито, което имахме, когато бях малък, наистина много обичаше да похапва от нашата храна на масата по време на вечеря. Един ден просто престана.
Просто започна да яде гранулите си и да не обръща никакво внимание какво ядат хората.
Макар да бях едва осемгодишен, пак успях да събера две и две. Татко беше откраднал апетита на Джофри към човешка храна.
Щом попитах татко дали е истина, той отговори:
— Няма смисъл да имаш невъзпитано куче, след като можеш да направиш нещо по въпроса, нали?
Интересно, но приблизително по същото време Джофри престана да се качва в леглата ни и да гризе обувките ни. Попитах татко дали нарочно му е отнел и тези желания. Дали е отнел всичките типични за кучетата навици, които, разбира се, и Джофри притежаваше.
— Хм. Сега като го спомена, забелязвам, че обувките ми не са така олигавени напоследък… — отвърна татко.
— Но го направи нарочно, нали? — попитах изпълнен със странна тревожност, която не можех да си обясня.
— Не точно… — но притеснената физиономия на татко бързо се преобрази в широка усмивка. — Поне страничният ефект е добър, нали така?
Помня, че се зачудих как може да има странични ефекти. Помня, че се зачудих дали, когато аз достигам до нечие съзнание, има странични ефекти.
Никога не ми беше минавало през ума, че татко може би изобщо не умее да използва магията си както трябва.
13
Имах нужда от въздух. Имах нужда от пространство и то трябваше да е далеч от тази къща, защото трябваше да помисля. Ето защо се обадих на Бранди да попитам дали още са на езерото. Нямах намерение да се качвам в лодка с тях днес или изобщо някога, но поне можех да се попека на плажа. Може би дори да се напия. Нямаше значение. Стига да не е свързано с Уилоу и леля Холи, които се взират в мен в очакване на отговор.
Но Бранди каза, че са си тръгнали от езерото почти преди час. Бяха отишли у Кори да играят видео игри — имало и бира, ако искам, тъй като очевидно родителите на Кори никога не били вкъщи.
— Идва ли ти се? — попита тя. — Наистина изглеждаше зле сутринта.
— Като че ли просто бях уморен — отговорих. — Подремнах, така че…
— Хей — отвърна тя. — Добре дошъл си при нас. Адресът е „Чери Стрийт“ номер дванайсет. Жълта къща. Ще си я спомниш от партито.
Вероятно можех да заема колата на леля Холи, за да стигна по-бързо, но бих стигнал може би за двайсетина минути пеша. А ходенето даваше добра възможност за мислене.
Въпреки това, когато се озовах пред къщата на Кори, не бях стигнал до по-рационално решение, отколкото като тръгнах.
Бяха оставили входната врата отключена за мен, затова просто влязох и последвах звука от гласове през тъмната дневна и нагоре по стълбите към втория етаж. В първата спалня имаше четирима души, напрегнато вперили поглед в голям плосък телевизор, на който четирима от героите на Марио Карт се състезаваха на пистата.
— Не смей да го правиш, гаднярке! — извика момче с позната физиономия, който ожесточено накланяше джойстика на една страна. Той, Тео и Кори седяха един до друг на леглото в редичка като патета.
— Заслужи си го — отвърна Бранди, която се беше изтегнала на една мека табуретка и държеше друг джойстик. Погледнах към екрана и очаквах да видя типичните за Карт персонажи и най-вече принцеса Пийч[34]. Бранди беше невероятна на тази игра, така че беше логично.
Но не, този път Пийч беше последна. Да не би някой друг да я беше измъкнал изпод носа на Бранди?
Поздравих и влязох в стаята, макар да направих само крачка навътре, за да не им преградя видимостта към екрана. Благодарение на Бранди знаех много добре какво следва, ако препречиш погледа на геймър към играта му. Нямаше да е красиво.
34
Героиня от играта SuperMario. Тя е кралицата на кралството на гъбите и е постоянно нападана от динозавъра Боузър. — Бел. ред.