Обичам те, искаше ми се да кажа.
— Страхотна си — изрекох вместо това. Уф.
Бранди просто се засмя. Помня, че си помислих, че трябва да запомня този смях до края на живота си. Този смях и песента. Защото ако станеше така, че с Бранди никога не се получеше нещо, щях да имам тези четири минути, в които си бях помечтал…
14
Когато се събудих на сутринта, си бяха отишли. И двамата. Нямах представа какво е казала Бранди на Тео, но той не вдигна телефона, когато се опитах да му се обадя. Защото шофира, успокоявах се.
Да. Това беше. А не фактът, че Бранди му е разказала всичко и той е решил да си иде и никога повече да не ми проговори.
Преживях закуската — кафето, яйцата, въпросите на баба за приятелите ми и присвитите очи на леля Холи. Учудих се, че не съм по-разстроен. Сякаш черупка ме предпазваше от шока. Като че ли бях безчувствен. Беше така през по-голямата част от деня.
Накрая баба попита дали съм добре, което подсказваше, че е забелязала как изобщо не съм. И тъй като нямах абсолютно никакво желание да споделям за приятелката си — вече бивша приятелка — пред милионгодишната си баба зомби, излязох от къщата.
Не бях осъзнал, че съм се отправил към Майското поле, докато не се озовах там. Замислих се дали да не продължа по пътя чак до града, може би да си взема нещо за хапване. Но не ми се правеше нито едно от тези неща. Исках само да си седя тук, да играя глупави игри на телефона си и да чакам тази безчувственост да отмине.
Позвъняването на телефона изтръгна замаяния ми от компютърната игра мозък. Но не беше Бранди, както се надявах. Нито пък Тео.
Беше майка ми.
Отхвърлих обаждането, както правех винаги, но по някаква причина не можех да откъсна поглед от името й на екрана.
Беше изоставила татко, а след това прибра всичките си вещи, за да не може той да прониква в съзнанието й. Татко можеше да я върне, но не го направи.
Бранди беше изхвърчала от стаята ми, отвратена от новата информация за уменията ми. А какво бях направил аз? Можех да я върна, а не го сторих.
През цялото това време не можех да разбера.
Преди още да съм размислил, открих номера на татко и го набрах.
— Аспън, толкова се радвам, че се обади — татко вдигна телефона почти веднага. Говореше бързо, сякаш искаше да каже всичко, което си е намислил, преди отново да му затворя: — Чух се с Холи. Разбирам защо си разстроен. Не съм искал да вземам толкова много от теб. Честно, нямах представа, че изобщо не си спомняш майка ми и…
— Тате — прекъснах го аз. Той замълча. — Помниш ли, когато те молех да върнеш мама?
— По-скоро изискваше — отвърна той. — Но, да. Разбира се, че помня.
— И ти отказа.
Той направи пауза.
— Аспън, сине, няма да променя решението си.
— Не, не, не е това — отпуснах се назад, положих гръб в тревата и се загледах във върха на Майското дърво. — Всъщност… имам предвид, че… ами, ти нямаше да можеш да живееш с мисълта за това, нали? Да останеш женен за някой, за когото знаеш, че няма да те иска, ако не си приложил магията си?
— Отчасти — каза бавно той.
— Кое е останалото?
— Останалото е… боже, не мога да го обясня добре.
— Опитай — настоях.
Още една пауза. Чувах го как диша дълбоко.
— Кратката версия е, че не е редно.
Намръщих се и изчаках да сподели повече подробности. Той продължи:
— Когато отнемаш нечии мисли, чувства… импулси или нещо от сорта, ти отнемаш и част от него самия. Влюбих се в майка ти, точно заради това, което беше. Никога не бих го променил.
— Дори ако означава да я изгубиш? — попитах.
— Да — отвърна тихо той. — Дори и така.
— Но все пак си променил неща у мен. Тъгата по определени неща. Дори спомени. Това ли е, или си вземал и още?
— Това със спомените не беше нарочно — каза той. — Толкова много съжалявам. Наистина.
— Не отговори на въпроса ми — не се отказвах.
Татко въздъхна.
— Не беше още много. Но, да. Страхът например. Отнемал съм ти страха няколко пъти.
Усетих как стомахът ми се свива.
— Страх от какво?
— О, боже. Дори вече не си спомням — каза той. — Да видим. О! Помниш ли, когато искаше да се пробваш в Малката лига[38], но се боеше от топката?
— Така ли?
— Да — татко се засмя. — Беше абсолютно уверен, че топката ще те уцели в окото и така ще стане причина за внезапната ти смърт. Глупав, безпочвен страх. Затова го премахнах и ето че се вписа в отбора, точно както си знаех.
Майчице, спомнях си го много добре. Но нямах представа, че на татко дължа причината да не изпитвам страх във втория ден от пробите…
38
Американска неправителствена организация, която организира бейзболни и софтболни състезания. — Бел. ред.