След това хавайците станали плахи и послушни. Старият Тереобой, след като изслушал искането на лейтенант Кинг, изпратил на кораба десет фунта7 човешко месо и главата на капитан Кук без долната челюст…
През пролетта експедицията отново поела на север. След като стигнала до западното крайбрежие на Америка до 69ё северна ширина, пътешествениците се убедили окончателно, че не съществува никакъв проток, съединяващ Тихия океан с Атлантическия, и се насочили към Англия.
По пътя, при бреговете на Китай, капитан Кларк починал.
Командуването поел лейтенант Гор.
На 4 октомври 1780 година двата кораба след четиригодишно плаване се върнали в родината.
ВТОРА ЧАСТ
КАПИТАН ЛАПЕРУЗ, КОЙТО ПЛАВАШЕ ОТ НЕЩАСТИЕ КЪМ НЕЩАСТИЕ
СЕВЕРОЗАПАДНИЯТ ПРОХОД ТРЯБВА ДА БЪДЕ НАМЕРЕН
НА ФРАНЦИЯ Е НЕОБХОДИМ ТИХИЯТ ОКЕАН
Вестта за откритията на Кук се разнесе из цяла Европа.
Навсякъде говореха за нечуваните богатства на тихоокеанските земи.
Но най-много безпокойства, вълнения и яд тази вест предизвика при двора на френския крал Людовик XVI.
На Франция не й вървеше с колониите. Повечето от френските колонии в Америка заграби Англия. Френските владения в Индия не бяха големи и от всички страни ги заобикаляха владенията на Англия. А отгоре на всичко англичанинът Кук откри нови острови, които навярно също щеше да вземе Англия.
Във Франция не искаха да се помирят с това.
И ето през лятото на 1785 година, пет години след завръщането на корабите на Кук, маршал дьо Кастри, министър на марината на Франция, повика при себе си в министерството капитан Лаперуз.
— И тъй — каза министърът, — ние решихме въпреки англичаните да изпратим също научна експедиция в Тихия океан. Безспорно откритията на капитан Кук са огромни. Но Кук е англичанин и Франция не може да му се доверява напълно. Носят се слухове, че английското Адмиралтейство държи в тайна най-ценните открития на Кук, за да не можем ние да се възползуваме от тях. В Тихия океан са останали още области, съвършено непознати на европейците. Какво ни е известно за онази част на океана, която се простира между остров Пасха и Хавайския архипелаг? Нищо! Какво знаем за огромното пространство между Калифорния и Китай? Нищо! А знаем ли нещо за тайнствената страна Манджурия, която се простира между Корея и руските владения в Далечния изток? Нищо не ни е известно! Та нали още нито един европеец не е влизал в Японско море. Но, разбира се, най-важното откритие на нашата предстояща експедиция ще бъде откриването на Северозападния проход.
— Но нали Кук доказа, че северозападен проход не съществува! — възкликна капитан Лаперуз. — Не може да се открие това, което не съществува.
— Не вярвайте на Кук — каза министърът. — Кук е англичанин. Ако англичаните намереха Северозападния проход, те не биха ни казали ни дума за него. Какво пък, ние сами ще го намерим. Северозападният проход трябва да бъде намерен!
След кратко мълчание министърът продължи:
— Ние предоставяме на разположение на експедицията две фрегати с по четиридесет топа — „Компас“ и „Астролабия“8. Това са най-добрите кораби на френския военен флот. Сега те се намират в Брест. Академията изпраща с експедицията свои най-знаменити учени.
Гласът на министъра звучеше тържествено. Министърът се приближи до най-важното място на речта си.
— Такава опасна и трудна експедиция трябва да се възглави не само от първокласен моряк, но и от отличен географ и способен администратор. Той трябва да умее да води и война, и търговия. На нас ни трябва човек, комуто бихме могли без страх да поверим живота на хората. Трудно беше да се намери такъв човек. Но сега той е намерен. Моят избор падна на вас, капитан Лаперуз.
— На мене! — извика Лаперуз, като скочи.
— Да, на вас — повтори министърът. — Мигар това ви учудва? Ние ви знаем като най-добрия моряк във френския флот. Вашите проучвания на Хъдсъновия залив са блестящи. Бягството ви от плен през последната война с Англия е достойно за удивление. Като администратор се проявихте по време на дейността си в нашите канадски колонии. Вие сте здрав и в най-цветущата възраст — четиридесет години.
— Да — прекъсна го Лаперуз. — Но аз чувах, че министерството се готвело да назначи за ръководител на експедицията адмирал д’Антркасто.
— Той сам разпространява тези слухове — каза министърът, смеейки се. — Адмирал д’Антркасто ни предлагаше услугите си в качеството на ръководител на експедицията, но ние се отказахме. Аз, разбира се, не отричам достойнствата на адмирал д’Антркасто. Той се справи отлично с въстанието на негрите-роби, когато беше губернатор на Ил дьо Франс, остров в Индийския океан. Той изби двадесет хиляди души. Но ние не можем да му поверим експедицията. Ако избиваш моряците, както негрите, те ще вдигнат бунт.