На сутринта Крузенщерн срещна на пристанището двамата англичани, които се канеха заедно с него да идат в Индия, и те му казаха:
— Отказвайте се! Това е ковчег, а не кораб. Научихме съвсем сигурно, че той едва се държи над водата. Ние вече и багажа си пренесохме обратно на брега.
Крузенщерн ги изслуша и тръгна за багажа си.
Капитанът го посрещна на фрегатата и му каза:
— Радвам се, че не излязохте страхливец като вашите другари и решихте да пътувате с мене.
След тия думи Крузенщерн нямаше достатъчно смелост да признае пред капитана, че и той бе дошъл за багажа си. И остана на фрегатата.
И те съвсем благополучно доплуваха до Калкута, която в ония времена беше столица на британските владения в Индия. Но когато в калкутския док преглеждаха фрегатата, стече се едва ли не целият град. Оказа се, че в дъното на фрегатата имаше дупка. В тази дупка беше се затъкнало като тапа парче от скала и беше спасило моряците от неминуема гибел. Парчето скала едва-едва се държеше в дупката; един най-слаб тласък можеше да го избие навън.
В Индия Крузенщерн прекара около два месеца. Теглеше го все по-далеч и по-далеч. Той постъпи на един кораб, който тръгваше за Индокитай. В Индокитай той се разболя от тропическа малария, търкаля се няколко седмици по пода на една малайска болница и едва оживя. Когато се оправи, посъветваха го колкото може по-скоро да напусне тая страна с такъв вреден климат и да се върне в Европа. Но до Европа беше далече, а до Китай близо. Как можеше да изпусне такъв случай и да не посети Китай.
Китайското правителство не пускаше европейски кораби в китайски пристанища. Разбойническите нрави на западноевропейските държави бяха добре известни на китайците, макар и по хазайниченето на англичаните в Индия и на холандците в Индонезия. Но португалците още в XVI век бяха успели да завладеят в Южен Китай пристанището Макао, близко до Кантон15. Макао беше център на цялата европейска търговия с Китай. И Крузенщерн се отправи за Макао.
В Макао той прекара цели шест месеца, изучаваше китайските нрави, наблюдаваше търговията. С всеки нов ден все повече го теглеше към родината. Чувствуваше, че е време да се връща.
От Макао за Англия заминаваше кораб. Крузенщерн имаше вече славата на първокласен моряк и капитанът на драго сърце го взе за свой помощник. Крузенщерн пристигна в Англия, а от Англия — в Русия. Беше вече есента на 1799 година.
Славата на Крузенщерн го беше изпреварила и достигнала до Кронщат и Петербург. Младите руски моряци с възхищение гледаха завърналия се пътешественик. Пътешествията му бяха толкова удивителни, че мнозина се отказваха да им вярват. Шега ли е това — самичък млад човек, без каквато и да било помощ от страна на правителството, без пари, само от една любознателност, беше обиколил Америка, Африка, Индия, Китай и благополучно се бе завърнал в родината си.
— Да не е оня Иван Крузенщерн, който в Гогландската битка беше на „Мстислав“ при Муловски? — питаха по-възрастните моряци.
— Същият.
— А какво мисли да прави сега?
— Обърнал се към правителството с молба да го изпрати с руски кораб на околосветско плаване…
Като чуеха това, всички със съмнение клатеха глави.
Докато Крузенщерн странствуваше, императрица Екатерина II беше умряла и руски император стана син й Павел, мрачен и жесток деспот. Всички знаеха, че той не обичаше никакви молби и проекти. А към подадената до правителството молба на Крузенщерн беше приложен подробен проект за организирането и подготовката на околосветското пътешествие. Велможите на Павел не се осмелиха да решат сами и отнесоха молбата и проекта до императора. Павел ги прочете и възкликна:
— Празна работа!
РУСКА АМЕРИКА
Но в Петербург се намираха хора, на които проектът на Крузенщерн съвсем не се стори празна работа.
Това бяха търговците от така наречената Руско-американска компания, основана за търговия с руските владения в Северна Америка.
В ония времена Русия владееше по тихоокеанското крайбрежие на Северна Америка обширни земи. Тези владения включваха полуостров Аляска и близките до него многобройни острови. Върху тия земи Русия имаше безспорни права, тъй като ги бяха открили през 1741 година двамата руски мореплаватели Беринг и Чириков. По следите на Беринг и Чириков тръгнаха натам храбри руски ловци на зверове със скъпоценна кожа, които тогава бяха наричани промишленици. Тази част на Америка гъмжеше от зверове със скъпоценна кожа и след промишлениците натам тръгнаха и търговците. Те купуваха от ловците и индианците кожи, а им продаваха сол, жито, барут. Мнозина от тия търговци забогатяха много, особено един търговец, родом от град Рилск, Григорий Иванович Шелехов.