Не е трудно да си представим как са се вълнували търговците от Руско-американската компания, когато са се запознали с пресмятанията на Крузенщерн, които доказваха неопровержимо, че пътуването от Петербург за Руска Америка по суша, през Сибир, е много по-трудно, по-продължително и главното, несравнимо по-скъпо, отколкото пътуването по море покрай нос Хорн — южния край на Америка, или нос Добра надежда — южния край на Африка.
Самият Крузенщерн всъщност слабо се интересуваше от доходите на Руско-американската компания. Той беше истински моряк и обичаше морето, пътешествието, славата на Русия. Неуморим, безпокоен, предприемчив, той не можеше да седи дълго на едно място. Той разбираше, че без помощта на Руско-американската компания нищо няма да постигне, и разпалваше въображението на търговците с мечти за несметни богатства само за да поддържат проекта му.
Но на всички планове на Крузенщерн беше нанесен жесток удар, когато Павел прочете проекта и каза високо: „Празна работа!“ Търговците се отчаяха и вдигнаха ръка — всичките им мечти рухнаха…
Но Крузенщерн не губеше надежда. Той не беше от ония, които се отчайват. Той вярваше твърдо в сполуката си. Служейки на кораба, който и зиме, и лете стоеше в Равелското16 пристанище, той изпращаше писмо след писмо до Адмиралтейството. В тези писма той по всевъзможен начин доказваше голямата полза, която ще донесе на руския флот изпълнението на проекта му; околосветското плаване ще бъде великолепна школа за руските матроси и морски офицери.
„Там, в Петербург, те още ще има да премислят — казваше той на приятелите си. — Аз умея да чакам и ще дочакам.“
И наистина дочака.
През 1801 година император Павел беше убит. В заговора участвуваше и син му Александър, който се качи на престола под името император Александър I. Руско-американската компания веднага се обърна за помощ към новия император.
Този път търговците подхванаха работата много по-тънко: те предложиха на най-важните велможи и на самия Александър да станат членове на тяхната компания и им обещаваха необикновени изгоди. И велможите и Александър се съгласиха.
Това беше нещо като подкуп, който реши всичко. Не ще почне императорът да пречи на работата на компания, чийто член е и самият той!
Утвърдиха проекта. Хазната отпусна пари за купуване на два кораба. Иван Фьодорович Крузенщерн беше произведен в чин капитан-лейтенант и назначен за началник на експедицията. При избора на помощници му дадоха пълна свобода — той можеше сам, без да пита никого, да подбере екипажа за своите кораби. И пътя, по който ще минат корабите около света, пак оставиха той да избере.
„Не губете време — писаха на Крузенщерн от морския департамент. — Негово императорско величество иска веднага да се заловите за работа.“
НА ПЪТ
Крузенщерн беше на трийсет и две години, беше се оженил неотдавна и наскоро трябваше да стане баща. Тежко беше да се разделя задълго със семейството си. Жена му плачеше и не искаше да го пусне. Но той нямаше намерение да отстъпва — най-сетне мечтата на целия му живот започна да се осъществява!
Преди всичко трябваше да реши кой ще командува втория кораб. И Крузенщерн веднага си спомни за своя стар приятел — Юрий Фьодорович Лисянски.
Лисянски също както и Крузенщерн, беше по това време капитан-лейтенант. Също, както и Крузенщерн, беше ходил в чужбина — наистина не толкова за дълго и не толкова далеко. Също, както и Крузенщерн, минаваше за един от най-опитните и образовани млади офицери на руския флот. Крузенщерн не беше уверен дали Лисянски ще е доволен, ако неговият стар другар му стане началник. Той повика Лисянски при себе си и го попита направо:
— Искаш ли да тръгнеш под мое началство около света?
— Искам — отговори Лисянски, без да се замисля.
— Добре — каза Крузенщерн. — Единия кораб ще командувам аз, другия — ти.
Двамата се заеха да подбират моряци за своите кораби. Но тук възникнаха нови затруднения: някои адмирали заявиха, че руските моряци не са годни за такова трудно плаване.
— Трябва да наемем английски матроси — съветваха те. — Англичаните имат опит и навици. С наши матроси по-далеч от Балтийско море не ще отидеш. Нека флаговете на корабите бъдат руски, а матросите — англичани.
Но Крузенщерн не се съгласяваше.
— Каква ще ни е ползата, ако на нашите кораби отплават англичани? — възразяваше той. — Аз съм виждал в морето и руси, и англичани и зная, че руският моряк се справя с бурите не по-зле от англичанин, а понякога дори и по-добре.
В края на краищата той успя да наложи своето. Екипажите и на двата кораба той избра от руски моряци.