Ала тази ненавист не била родена с въстанието на куклите, нито с жестокото убийство на родителите и братята му или с безразсъдното опустошение на планетата, та дори не и с гнусливата досада, с която Соломон стрелял по него. Не, тази ненавист имала по-дълбоки корени, които се криели в миналото. Стара и неразрешима ненавист, която прекрачвала столетията, връщайки се назад по родословното дърво до бащата на неговия прадядо — първият Шакълтън, изгубил живота си заради автомат. Може би сте чували за Турчина30, Мефисто и други шахматни автомати, които са били на мода преди няколко десетилетия. Подобно на тях, доктор Файбс бил механична кукла, която познавала тайните на шахмата така, сякаш самата игра била измислена от нея. Облечен с оранжев костюм, зелена папийонка и син цилиндър, доктор Файбс приканвал посетителите на панаирите да седнат на неговата маса и да изиграят партия шах с него срещу четири шилинга. Мълниеносната му разправа с противниците от мъжки пол, както и изтънченото кавалерство, с което се оставял да бъде победен от дамите, го превърнали в знаменитост, с която всички желаели да се преборят. Неговият създател, един изобретател на име Алън Тайръл, се хвалел, че творението му е победило дори Михаил Чигорин, световния шампион по шах.
Ала доходоносното шествие от панаир на панаир приключило рязко, когато един от противниците на доктор Файбс не понесъл това, че нахалната кукла го победила само с пет хода и отгоре на всичко му подала любезно дървената си ръка. Обзет от гняв, индивидът се надигнал от мястото си, измъкнал револвер от джоба си и преди управителят на панаирджийската барака да успее да му попречи, стрелял право в гърдите на куклата, вдигайки облак от оранжеви тресчици. Гърмежът подплашил присъстващите, а нападателят успял да се измъкне в суматохата, преди управителят да смогне да му поиска обезщетение за вреди и загуби. За броени секунди той останал сам в бараката, до леко килнатия на една страна доктор Файбс. Управителят тъкмо се чудел какво обяснение да даде на господин Тайръл, когато забелязал нещо изумително. На лицето на доктор Файбс все така била изписана неизменната му усмивка, но от дупката, която куршумът пробил в гърдите му, се точела струйка кръв. Слисан, управителят дръпнал завесата и се приближил до автомата. След като го огледал не без известна боязън, открил малко лостче на левия му хълбок. Когато го освободил, успял да отвори доктор Файбс така, както се отваря саркофаг. Вътре, окървавен и безжизнен, лежал човекът, с когото управителят бил работил няколко месеца, без да знае. Това бил Майлс Шакълтън, един клетник, който — поради невъзможност да издържа семейството си — приел да участва в шмекерията, която му предложил Тайръл, щом открил таланта му на шахматист. Когато пристигнал в бараката и заварил тази бъркотия, изобретателят дори не уведомил полицията за произшествието, опасявайки се, че ще бъде арестуван за измама. Запушил устата на управителя с порядъчна сума пари и се задоволил да бронира тялото на доктор Файбс с желязна пластина, която да предпазва новия му обитател от бъдещи разгневени противници. Ала заместникът на Майлс не играел шах с такова майсторство и славата на доктор Файбс постепенно залязла напълно, сякаш следвала стъпките на самия Майлс Шакълтън, който просто изчезнал от лицето на земята, навярно погребан в някой ров между отделните панаири. Когато семейството му най-сетне узнало от устата на управителя печалната участ на своя патриарх, решило да му отдаде почит по единствения възможен начин — като поддържало жив спомена за него и предавало тъжната му история от поколение на поколение. Предавало я като факел, който след повече от един век запалил зениците на младежа, който се надигнал от земята след екзекуцията си, изгледал с хладна омраза двореца на Соломон и промълвил сякаш на себе си, макар че всъщност се обръщал към Историята:
— А сега е мой ред да те убия.
И отначало залитайки, а после с все по-твърда стъпка, се скрил сред руините, решен да осъществи своята съдба, а именно: да стане капитан Дерек Шакълтън, човека, който щял да срази царя на автоматите.
XX
Словата на Гилиъм Мъри бавно се стопиха във въздуха като някакво заклинание, което остави публиката потопена в благоговейно мълчание. С един бегъл поглед наоколо Клеър се увери, че вълнуващата история, разказана от предприемача несъмнено алегорично, за да се смекчи суровостта на тези тъй ужасни събития, бе успяла да събуди у присъстващите интерес към битката, която щяха да видят, както и известна симпатия към капитан Дерек Шакълтън и дори към неговия враг Соломон, комуто Мъри, умишлено или не, бе придал човешки черти. Фъргюсън, Луси, че даже и Чарлс Уинслоу бяха добили слисано и развълнувано изражение: личеше си, че нямат търпение да се озоват в бъдещето, да участват, па макар и само като обикновени свидетели, в такива важни събития, да видят поне развръзката на тази история. Клеър си помисли, че подобно изражение сигурно е изписано и на нейното лице, макар и по съвсем различни причини. Заговорът на автоматите, опустошението на Лондон или усърдната сеч, на която марионетките бяха подложили нейния вид — нищо от това не я впечатли толкова, колкото решимостта на Шакълтън, неговата личност, неговото безстрашие. Този мъж бе създал войска от останките на човечеството и бе върнал надеждата в света, да не говорим, че беше преживял и собствената си смърт. Каква ли би била любовта на един такъв мъж, запита се тя.
30
Идеята за създаване на машина, играеща шах, датира от XVIII в. Първият такъв автомат, известен като Турчина, бил конструиран през 1769 г. от Волфганг фон Кемпелен (1734-1804). Това всъщност било илюзионно устройство, при което партията се водела от невидим за публиката шахматист. През 70-те г. на XIX в. във Великобритания се появил автоматът „Мефисто“, конструиран от Чарлс Гъмпел (ок.1835-1921). За разлика от Турчина, той нямал скрит оператор, а бил управляван от разстояние с електромеханични средства.