Това бе накратко опитът му в общуването му с Норвегия и норвежците, а от такъв опит не може да се възползваш кой знае колко. Преди няколко месеца обаче съвсем неочаквано бе се разгорял интересът му към тази далечна и студена страна. Особено го бяха заинтригували някои моменти от норвежкия криминален свят. Според статистиката броят на убийствата там бе толкова нищожен, че се създаваше впечатлението за наличието на правителствена квота за тези престъпления. Една такава социалдемократична планова криминална активност. И най-интересното бе, че за разлика от всичките други, известни на Бонд, западни страни, в малката Норвегия бе имало само един сериен убиец - тъжен санитар със спринцовки с кураре[5], страдащ от свръхдоза милосърдие.
Във всеки случай поне доскоро нещата в Норвегия бяха точно такива. След публикуването на резултатите от работата му през последните няколко месеца в мирна Норвегия щеше да се появи още един сериен убиец и то къде по-кръвожаден. Тоест, той се бе появил отдавна, но Норвегия все още не знаеше това. Бонд седеше и гледаше разположените по бюрото му доказателства. Той притежаваше не само признанията на убиеца за всяко едно от извършените престъпления, но дори и частица органична тъкан от най-малко една от предполагаемите жертви. Дълго бе да се разказва какъв път бяха извървели тези неща, преди да се озоват при него в музея във Вирджиния, но за потвърждаването на теорията му му трябваха още няколко резултата от лабораторни тестове.
С върховете на пръстите си той опипваше грапавия материал, върху който бяха написани признанията. Безпорядъчно натрупване на кървави описания. Вече можеше да ги прочете.
На вратата се почука. Подчинявайки се на смътно чувство за вина, той отвори най-горното чекмедже на бюрото си и пъхна там уликите и признанията, сякаш той бе убиецът. Заключи чекмеджето и едва след това извика:
- Влезте!
Бе решил, че е университетският куриер, който му носи резултатите от поръчаните от него тестове, но бе сгрешил. Отначало дори не позна влезлия. А когато все пак го позна, съобрази, че никога преди не бе виждал този човек. Не го бе виждал от плът и кръв, а само на снимки. На тях сегашният му посетител изглеждаше по-дружелюбен. Бонд обаче веднага разбра, че тази визита не спадаше към дружеските. Можеше да бъде причислена към посещенията, които ти се иска да избегнеш.
- Ето къде седиш и криеш великата си находка - каза посетителят. Оказа се, че има учудващо слаб акцент.
По гърба му пробяга неприятен хлад. Откъде този тип знаеше за находката му? Как бе възможно това? Изведнъж се почувства ужасно непохватен. По план всичко трябваше да си остане между тях. Как бяха могли да са толкова непредпазливи? А освен това разбра, че посетителят просто го баламосваше. На практика не бе дошъл, за да обсъжда откритието му. Влезлият въобще не се канеше да обсъжда каквото и да било с него. За това свидетелстваше лостът в ръката му.
Ефраим Бонд никога не бе обичал кабинета си. Той бе твърде малък. Между бюрото му и вратата имаше толкова малко място, че малкият персийски килим, който трябваше да придава някаква класа на помещението, се подгъваше при крачетата на бюрото, пълзеше и се издигаше върху прага, така че Бонд, влизайки и излизайки от кабинета си, през цялото време се спъваше в него. А ако седеше зад бюрото, ако човек застанеше на вратата, почти надвисваше над работното му място. Тоест между сегашния посетител и слепоочието му имаше само една крачка и един точен удар с лоста. Ако не се спънеше в килима, разбира се.
- Поех риска да затворя музея вместо теб. Нямаше посетители и си помислих, че спокойната работна обстановка ще е точно на мястото си.
Пришълецът говореше с ленив тон. И бе облечен като за почивка - със светъл вълнен пуловер и широк панталон. На краката си имаше мокасини.
5
Кураре е една от най-силните отрови, приготвяна от кората на растение в Южна Америка. - Б. р.