„А сега погледнете най-интересното място — каза ни той. — Знаете ли как се казва? Сайлънт Гроув. Е, не е трудно да се види откъде е взело името си.“6 И той посочи с ръка. Специално тази част на страната е доста обезлесена — само скали, пирени7 и орлова папрат, но на около сто метра от къщата се намираше малък лес с нагъсто разположени дървета.
„Този лес е останал от най-далечни времена — рече Хейдън. — Дърветата са умирали, били са засаждани други на техните места, но като цяло всичко е запазено във вида, в който някога е било — може би още от времето на финикийските заселници. Елате да видите!“
— Всички го последвахме. Когато влязохме в горичката, се почувствах странно потиснат. Мисля, че се дължеше на тишината. В тези дървета сякаш птиците не свиваха гнезда. Витаеше усещане за страх и самота. Видях, че Хейдън ме гледа с особена усмивка.
„Навява ли ти нещо това място, Пендър? — попита ме той. — Враждебност? Или пък тревога?“
„Не ми харесва“ — рекох тихо.
„Имаш право. Това тук е твърдина на един от най-древните врагове на твоята вяра. Нарича се Лесът на Асторта“.
„Астарта?“
„Астарта или Ищар или Ашторет8 — наречи я както искаш. Аз предпочитам финикийското й име — Астарта. Мисля, че в тази страна се знае за един Лес на Астарта — на север при Стената. Не разполагам с доказателства, но ми се ще да вярвам, че тук си имаме един напълно автентичен Лес на Астарта. В тази гъста гора са се извършвали свещени ритуали.“
„Свещени ритуали — промърмори Дайана Ашли. Погледът й беше замечтан и отнесен. — Чудя се какви са били.“
„Във всеки случай не много почтени — обади се капитан Роджърс и се изсмя многозначително. — Сигурно и доста разюздани.“
Хейдън не му обърна внимание.
„По принцип в центъра на Леса трябва да има Храм — рече той. — Нямам възможност да си построя нещо по-величествено, но пък си позволих да го заместя с това.“
— В този миг ние се озовахме на една малка ливада в средата на гората. В центъра се намираше нещо подобно на каменна беседка. Дайана Ашли въпросително погледна към Хейдън.
„Нарекъл съм го Храма — рече той. — Храмът на Астарта.“ — Той ни заведе дотам. Вътре, върху грубо издялана абаносова колона, бе поставена малка странна фигурка, представляваща жена, възседнала лъв, а на главата си имаше рога във формата на полумесец.
„Финикийската Астарта — рече Хейдън. — Богинята на Луната.“
8
Семитска богиня на плодородието и сексуалната любов, почитана от финикийците и други народи. — Б.пр.