Едно гробище обикновено не се управлява демократично. Но тъй като въпреки всичко смъртта е върховната демокрация, всеки от мъртъвците имаше право на глас и мнение дали живото дете да остане. Тази нощ всички искаха да се изкажат.
Беше късна есен и нямаше да се съмне скоро. Въпреки че небето все още бе тъмно, в подножието на хълма вече се чуваха коли — живите тръгваха за работа в мъгливата тъмна утрин. А хората от гробището говореха за детето, което бе дошло при тях и за това, което трябва да се стори. Триста гласа. Триста мнения.
Неемия Трот, поетът от порутената северозападна част на гробището, започна да рецитира мислите си по въпроса, при все че никой от слушателите не ги разбираше. Тогава се случи нещо, от което замлъкна всеки упорит език, нещо небивало досега в историята на гробището.
Огромен бял кон от тези, които познавачите биха нарекли „сив“, бавно се изкачваше по хълма. Още преди да се появи, се чу тропот от копитата му, и шумът от прекършени клонки, докато животното напредваше сред храстите, ниските калини, бръшляна и прещипа, с които бе обрасъл целият хълм. Беше шайърски кон1, висок близо два метра.
Можеше да носи рицар в пълно бойно снаряжение, но сега на неоседлания му гръб седеше само една жена, облечена в сиво от глава до пети. Дългата й пола и шалът й сякаш бяха изтъкани от стара паяжина.
Лицето й беше ведро и спокойно.
Всички я познаха, защото в края на дните си всеки среща Сивата дама и не може да я забрави.
Конят спря до обелиска. На изток небето леко просветляваше — процеждаше се перлено сияние, предхождащо зората. Това караше обитателите на гробището да се чувстват неспокойни и да се замислят за прибиране в удобните си домове. Въпреки това никой не помръдваше. Гледаха Сивата дама със смесица от въодушевление и страх. Мъртвите като цяло не са суеверни, но сега я гледаха така, както римските авгури са гледали полета на свещените гарвани, в търсене на мъдрост и поличба.
И тя проговори.
С глас като звън на стотици сребърни камбанки, тя каза:
— Мъртвите трябва да са великодушни.
И се усмихна.
Конят, който доволно скубеше и дъвчеше тревата от една туфа, застина. Дамата докосна леко врата му и той се обърна. Направи няколко огромни, кънтящи стъпки, после се оттласна от хълма и препусна в лек галоп в небето. Гръмовните му копита се чуваха като далечен буреносен тътен. След миг конят и жената изчезнаха от погледите на всички.
Поне обитателите на гробището, които онази нощ бяха на хълма, твърдяха, че именно това се е случило.
Споровете приключиха и всичко бе решено без гласуване. Детето, наречено Никой Оуенс, получаваше Свободата на гробището.
Мама Слотър и баронет Джосая Уортингтън, придружиха господин Оуенс до криптата на стария параклис и съобщиха новината на госпожа Оуенс.
Тя не се изненада от чудото.
— Точно така — каза тя. — На мнозина не им е останала и капка здрав разум, но не и на нея. Разбира се, не и на нея.
Преди слънцето да изгрее в сивото утро, детето вече беше заспало в хубавия малък гроб на Оуенсови. (Господин Оуенс бе починал като преуспяващ глава на местната мебелна гилдия и колегите му се бяха погрижили той и съпругата му да почиват достойно.)
Сайлъс излезе за последно преди изгрев. Откри високата къща на хълма, огледа трите тела вътре и внимателно разгледа прободните рани. Когато приключи, излезе в утринния сумрак, а в главата му кръжаха неприятни предположения. Върна се в гробището, в кулата на параклиса, където спеше през деня.
В малкия град в подножието на хълма Някойси Джак се ядосваше все повече и повече. Колко отдавна чакаше тази нощ — кулминацията на месеци, на години работа. Вечерта започна толкова обещаващо — уби трима души, без да успеят дори да гъкнат. А после…
После всичко се обърка. Защо, по дяволите, се качи на хълма, след като детето явно бе слязло надолу? Докато стигне подножието, следата бе изстинала. Сигурно някой е намерил детето, взел го е и го е скрил. Няма друго обяснение.
Чу се гръм, силен и внезапен като изстрел и заваля пороен дъжд. Някойси Джак действаше методично, затова започна да планира следващия си ход — посещения у някои от местните хора, които да са негови очи и уши в града.