АЗ. Жълто и зелено. Пъргава малка „фея“ с тромаво ядро под външната подвижност. Мека рошава коса, златистокафява, като ореол. Високо чело и става все по-високо, по дяволите. Приличаш на фигура от Фра Анжелико — две различни момичета ми го казаха в една седмица. Предполагам, че са в един и същи клас по изобразително изкуство. Определено приличам на свещеник. Майка ми все така казваше. Виждаше ме като благ монсеньор, утеха за хорската скръб. Сори, мамче, папата не ще такива като мен. Момичетата, да. Те знаят интуитивно, че съм гей, и въпреки това ми се предлагат. Заради предизвикателството, предполагам. Жалко. Напразно губене на време. Нелош поет съм, обаче като разказвач съм доста слабоват. Ако ми стискаше повече, щях да пробвам и с роман. Очаквам да умра млад, чувствам, че романтизмът някак го изисква. Целостта на позата налага да мисля постоянно за самоубийство.
ОЛИВЪР. Розово и златно, като Тимъти, но иначе нищо по-различно! Тимъти е здрав и непоклатим като стълб; Оливър е вощеница. Невероятно тяло и лице на филмова звезда: метър и деветдесет, широки рамене, стройни бедра. Съвършени пропорции. Силен, мълчалив тип. Красив е. Знае го и не му пука. Канзаско фермерче — открити и простодушни черти. Дълга коса, толкова руса, че изглежда почти бяла. Отзад прилича на едро момиче, само дето в кръста не е точно както трябва. Мускулите му не се издуват като на Тимъти, плоски са и издължени. Оливър не може да подведе никого със селяшката си стабилност. Зад спокойните хладни сини очи се крие жаден дух. Живее в един кипящ Ню Йорк Сити на ума, крои амбициозни планове. И все пак от него струи благородно излъчване. Де да можех да се пречистя в това лъчисто сияние. Де да можех.
ВЪЗРАСТТА НИ. Тимъти, 22 миналия месец. Аз, 21 1/2. Оливър, 21 през януари. Ели, 20 1/2.
Тимъти: Водолей
Аз: Скорпион
Оливър: Козирог
Ели: Дева
5. ОЛИВЪР
Предпочитам да карам, вместо да ме возят. Въртял съм геврека по десет-дванайсет часа, и то много пъти. От моя гледна точка, съм в по-голяма безопасност, когато карам аз, отколкото когато кара друг, защото никой друг не е толкова заинтересован да опази живота ми, колкото самия мен. Някои шофьори според мен всъщност ухажват смъртта — заради възбудата или както би казал Нед, заради естетиката в това. Майната й на естетиката. За мен в цялата вселена не съществува нищо по-важно от живота на Оливър Маршал и държа да имам толкова контрол над ситуациите „живот или смърт“, колкото мога да получа. Така че смятам повечето време да шофирам аз. През цялото това пътуване дотук всъщност карам аз, въпреки че колата е на Тимъти. Тимъти е моята противоположност — той предпочита да го возят, вместо да шофира. Нещо като проява на класово съзнание може би. Ели не може да кара. Така че опираме до мен и Нед. Нед и аз, през целия път до Аризона. Тимъти хваща волана само от време на време. Казано честно, мисълта да си поверя живота на Нед ме ужасява. Да речем, че си остана тук с крака на газта и продължа да карам и да карам цяла нощ? Можем да сме в Чикаго до утре следобед. В Сейнт Луис утре късно вечерта. В Аризона — вдругиден. И почваме да търсим къщата с черепите на Ели. Искам да кандидатствам за безсмъртие. Готов съм.
Психически съм напълно настроен. Вярвам на Ели безусловно. Боже, вярвам! Искам да вярвам. Цялото бъдеще се разтваря пред мен. Ще видя звездите. Ще прескачам от свят на свят. Капитан Бъдеще от Канзас. А тези тъпаци искат първо да спрем в Ню Йорк, за една нощ в града, нощ по баровете за самотници! Вечността чака, а те не могат да подминат „Максуелс Плъм“. Ще им се да им кажа за какви задръстеняци ги мисля, но трябва да съм търпелив. Не искам да ми се смеят. Не искам да мислят, че съм изгубил хладнокръвието си заради Аризона и черепите. Първо авеню, пристигаме.
6. ЕЛИ
Отидохме в едно място, отворило миналата Коледа; брат от фратрията на Тимъти ходил там и докладвал, че било страхотен шик, тъй че Тимъти настоя да идем. Направихме му кефа. Заведението се казваше „Рончхауз“6, което ти казва цялата тъпотия в две срички. Стилът беше „Ранен джокстрап“7 и клиентелата теглеше здраво към гимназиални играчи на футбол от предградията. Момичетата отстъпваха числено едно към три. Високо ниво на шум и много тъпашки смях. Четиримата нахълтахме във фаланга, но формацията бързо се разсипа още щом прекрачихме прага. Тимъти, цял обзет от нетърпение, заора към бара като вол в браздата, едрото му туловище забави ход, щом той осъзна, на петата стъпка, че атмосферата не е това, което търси. Оливър — в някои отношения е най-придирчив от всички ни — така и не влезе. Усети моментално, че тука е тъпо, и се закова до входа да ни изчака да си тръгнем. Аз влязох колебливо до средата на помещението, блъсна ме ужасна врява, изпъна до скъсване всеки нерв в тялото ми и — отвратен тотално — се върнах при относителната тишина до гардероба. Нед отцепи право към тоалетната. С цялата си наивност си помислих, че просто много му се е допикало. След минута Тимъти дойде при мен с пълна халба бира и рече: