— Треньорът на Дрю Мартин е посетил погребалното бюро на Хенри Холингс — смени темата Люси, защото не биваше да говорят повече за Марино. — Адресът е запазен в джипиеса на поршето му. Мога аз да проверя, ако не ти се занимава със съдебния следовател.
— Не — отвърна Скарпета. — Мисля, че е време да се срещнем.
Обзаведен с вкус кабинет с чудесни антики и пердета от дамаска, дръпнати, за да пропуснат външната светлина. По стените с махагонова ламперия имаше маслени портрети на предшествениците на Хенри Холингс, група мрачни мъже, пазещи миналото си.
Столът на бюрото му беше завъртян с лице към прозореца. От него се виждаше още една великолепна чарлстънска градина. Изглежда, не бе усетил, че Скарпета стои на вратата.
— Имам предложение, което може би ще ви хареса. — Говореше по телефона с успокояващ глас с плътни южняшки модулации. — Урни, направени точно за това, отлично нововъведение, за което повечето хора не знаят. Разложима по биохимичен път, разтваря се във вода, нищо претрупано или скъпо… Да, ако планирате водно погребение… Точно така… Разпръсване на праха в морето… Да. Останките няма да се разлетят по вятъра, тъй като просто ще потопите урната. Разбирам, че може да не изглежда по същия начин. Разбира се, можете да изберете каквото е значимо за вас, а аз ще ви помогна с каквото мога… Да, да, това препоръчвам… Не, не искате пепелта да се разлети. Как да се изразя по-деликатно? Да се разлети из кораба. Това ще бъде жалко.
Той добави няколко съчувствени реплики и затвори. Когато се обърна, не изглеждаше изненадан да види Скарпета. Очакваше я. Тя се беше обадила предварително. Ако му минаваше през ум, че е дочула разговора му, не изглеждаше нито притеснен, нито обиден. Смущаваше я това, че видът му бе искрено загрижен и мил. Тя намираше известна утеха в предварителното си мнение за него. А то беше, че е алчен и самодоволен мазник.
— Доктор Скарпета.
Той се усмихна, стана и заобиколи идеално подреденото си бюро, за да стисне ръката й.
— Благодаря, че ме приехте, особено предвид факта, че се обадих в последния момент — каза тя, като избра фотьойла с облегалка за главата, докато той се настани на дивана.
Изборът на мястото беше многозначителен. Ако искаше да й внуши чувство за малоценност или за собственото си превъзходство, щеше да остане зад масивното си бюро от секвоя.
Хенри Холингс беше изискан мъж в красив, ръчно ушит тъмен костюм с панталон с ръб, черно, подплатено с коприна едноредно сако и бледосиня риза. Косата му бе в същия оттенък на сребристо като сребристата му копринена вратовръзка, лицето му бе набръчкано, но не строго, бръчките подсказваха, че той се смее повече, отколкото се мръщи. Очите му бяха добродушни. Продължаваше да я притеснява фактът, че не отговаря на образа на лукав политик, който си бе изградила, и си напомни, че това е проблемът с лукавите политици. Че заблуждават хората точно преди да се възползват от тях.
— Ще бъда пряма — започна Скарпета. — Имахте много възможности да признаете присъствието ми тук. Минаха почти две години. Нека просто да го кажа и да продължим нататък.
— Да ви издиря, щеше да бъде нахално от моя страна.
— Щеше да бъде любезно. Аз съм новата в града. Имаме еднакви цели. Или поне би трябвало.
— Благодаря за прямотата. Тя ми дава възможност да обясня. В Чарлстън сме склонни към етноцентризъм. Много ни бива да изчакваме, за да си изясним положението. Вече сте забелязали, предполагам, че нещата не се случват бързо. Хората дори не ходят бързо. — Той се усмихна. — Затова чаках вие да поемете инициативата, ако изобщо го решите. Не очаквах да го направите. Ако ми позволите, ще обясня по-подробно. Вие сте съдебен патолог. Със значителна репутация, бих добавил, а хората като вас обикновено имат ниско мнение за избраните съдебни следователи. По правило ние не сме лекари, нито съдебни специалисти. Очаквах да се настроите отбранително към мен, когато започнахте практика тук.
— Излиза, че и двамата сме били изпълнени с предубеждения. — Тя бе готова да го оправдае поради липса на доказателства или поне да се престори, че е така.
— Чарлстън е град на клюките. — Напомняше й на снимка на Матю Брейди7 — седнал изправен с кръстосани крака и ръце, отпуснати в скута. — Повечето от тях са злостни и дребнави — добави той.
— Сигурна съм, че с вас можем да се разберем като професионалисти. — Изобщо не беше сигурна в това.
7
Прочут фотограф от XIX век, известен с отразяването на Гражданската война, баща на фотожурналистиката (1822–1896). — Б.пр.