— Прави ги уязвими, за да ги контролира — отсъди Бентън. — Значи нищо не ни подсказва, че жертвата в Бари е удавена? Нищо в доклада от аутопсията? А диатомея?
— Диатомея? — не разбра доктор Марони.
— Микроскопични водорасли — обясни Скарпета. — Първо някой е трябвало да провери, което е малко вероятно, ако не са подозирали удавяне.
— Защо да подозират? Намерена е край магистрала — изтъкна доктор Марони.
— Второ — продължи Скарпета, — диатомея има навсякъде. Във водата, във въздуха. Единственият преглед, който може да даде надеждни резултати, е изследване на костния мозък и вътрешните органи. И сте прав, доктор Марони. Защо да ги изследват? Колкото до жертвата в Бари, подозирам, че за нея просто му се е удала възможност. Може би Пясъчния човек — от сега нататък ще го наричам така…
— Не знаем дали тогава се е наричал така — възрази доктор Марони. — Моят пациент определено не е споменавал това име.
— Ще го наричам Пясъчния човек с цел яснота — обоснова се Скарпета. — Може да е обикалял барове, дискотеки, туристически забележителности, а тя за свое нещастие се е озовала на погрешното място в лош момент. Дрю Мартин, от друга страна, не ми се струва случайно избрана жертва.
— В това също не сме сигурни. — Доктор Марони пушеше лулата си.
— Мисля, че съм сигурна — възрази тя. — Започнал е да пише имейли на доктор Селф за Дрю Мартин миналата есен.
— Ако приемем, че той е убиецът.
— Изпратил е на доктор Селф снимка на Дрю във ваната, която е направил часове преди убийството — посочи Скарпета. — Според мен това доказва, че е убиецът.
— Моля ви, кажете ми повече за очите й — каза доктор Марони.
— Въз основа на този доклад, убиецът не е извадил очите на канадската туристка. Очите на Дрю бяха извадени, кухините напълнени с пясък, а клепачите залепени. За щастие, според данните от аутопсията, това е направено след смъртта й.
— Не садизъм, а символизъм — вметна Бентън.
— Пясъчния човек поръсва с пясък очите ти и те кара да заспиш6 — каза Скарпета.
— Точно тази митологичност изтъквам — подчерта доктор Марони. — Може да е фройдистка или юнгианска, но е уместна. Рискуваме, ако пренебрегнем дълбоката психология в този случай.
— Нищо не пренебрегвам. Иска ми се ти да не беше пренебрегнал онова, което си знаел за пациента си. Тревожил си се, че може да е свързан с убийството на туристката, но не си казал нищо — отбеляза Бентън.
Спор. Намеци за грешки и вина. Тристранният разговор продължаваше, а Венеция потъваше. После Скарпета се извини, че има работа в лабораторията, и каза, че ако не им е нужна за друго, ще затвори. Направи го и Марони отново започна да се защитава.
— Щеше да бъде нарушение. Нямах доказателства, никакви улики — обясни той на Бентън. — Знаеш правилата. Ако тичаме в полицията всеки път, когато пациент намекне за насилие или говори за насилнически действия, за които нямаме причина да вярваме, че са реални, всекидневно ще предаваме пациенти на полицията.
— Мисля, че е трябвало да докладваш за този пациент и да разпиташ доктор Селф по-подробно за него.
— Аз пък мисля, че вече не си агент на ФБР, който може да арестува хората, Бентън. Сега си съдебен психолог в психиатрична болница. Член си на факултета на медицинската школа в „Харвард“. Най-напред дължиш лоялност на пациента.
— Може би вече не съм способен на това. След две седмици с доктор Селф нищо вече не е същото за мен. Включително и ти, Пауло. Защитил си пациента си, а сега поне още две жени са мъртви.
— Ако той го е извършил.
— Той е.
— Кажи ми какво направи доктор Селф, когато й показа тези снимки. Онази с Дрю във ваната. Помещението изглежда старо и прилича на италианско — помоли доктор Марони.
— Сигурно е в Рим или близо до Рим. Поне би трябвало — отвърна Бентън. — Допускаме, че Дрю е убита в Рим.
— А втората снимка? — Той кликна върху втория файл, взет от имейла на доктор Селф. Жена във вана, този път медна. Изглеждаше между трийсет и четирийсетгодишна, с дълга тъмна коса. Устните й бяха подути и окървавени, дясното й око бе отекло и затворено. — Какво каза доктор Селф, когато й показа тази най-нова снимка, изпратена й от Пясъчния човек?
— Когато е била изпратена, тя беше в скенера. Когато й я показах по-късно, я виждаше за първи път. Основната й грижа беше, че сме се хакнали — по нейни думи — в имейла й и че нарушаваме законните й права, че сме нарушили здравния кодекс, защото Люси е хакерът — обвинение на доктор Селф — което означава, че външни лица знаят, че тя е пациентка в „Маклийн“. Впрочем, питам се откъде й е хрумнало да обвини Люси?
6
Sandman (англ.) — Приказен герой, който помага на децата да заспят, нещо като нашия Сънчо. — Б.пр.