Въпреки това летецът се радваше, че е на палубата.
— Тъй вярно — каза той.
— Добре дошъл на борда, морски пехотинецо.
— Semper Fi[4] — отвърна Траш с малко престорен кураж. Пусна лоста за управление и газта и вдигна ръце пред лицето си. Трепереха леко, което не го изненада никак.
„Мразя корабите” — каза си той.
ТРИДЕСЕТ И ПЕТ
Офисът на „Бизнес разследвания Сайно Шилд Лимитед „се намираше на тридесет и третия етаж на международния финансов център — осемдесет и осем етажна сграда, които я правеха втората по височина в Хонконг и осмата най-висока офис сграда в света.
Гавин, Джак и Доминго носеха скъпи делови костюми, както и куфарчета и кожени папки — вписваха се идеално сред хилядите служители и клиенти, които обикаляха из коридорите.
Тримата американци се представиха на рецепционистката на етажа, която позвъни на господин Яо и му каза няколко думи на китайски.
След това обясни:
— Ще дойде веднага. Защо не седнете?
Мъжете останаха с впечатление, че няколко малки фирми си делят гишето, рецепционистката и всички общи зони на тридесет и третия етаж.
След няколко минути един млад красив азиатец приближи по покрития с килим коридор. За разлика от повечето китайски бизнесмени той не носеше сакото си. Вместо това бледолилавата му риза изглеждаше малко намачкана, а ръкавите бяха навити до лактите. Когато приближи тримата мъже в чакалнята, приглади ризата си и поизправи вратовръзката.
— Добро утро, господа — каза мъжът с уморена усмивка и протегна ръка. Нямаше никакъв акцент, ако изключим калифорнийския. — Адам Яо е на вашите услуги.
Чавес стисна ръката му.
— Доминго Чавес, директор по фирмената сигурност.
— Приятно ми е, господин Чавес — отговори учтиво Яо.
Джак и Динг веднага схванаха, че това хлапе май е страхотен разузнавач и може би адски добър играч на покер. Всеки таен агент на ЦРУ знаеше името Доминго Чавес и че собственикът му е към четиридесет и пет до петдесетгодишен. Фактът, че Яо дори не мигна и не се издаде, че знае за този човек легенда от ЦРУ, свидетелстваше за добрите му умения в занаята.
— Джак Райън, асоцииран финансов аналитик — представи се Джак, докато двамата си стискаха ръцете.
Този път Адам Яо демонстрира истинска изненада.
— Я виж ти — каза той с широка усмивка. — Джак-младши. За „Хендли Асошиейтс” знаех само, че там управлява бившият сенатор Хендли. Не знаех, че и вие…
Джак го прекъсна:
— Да, гледам да не се набивам на очи. Аз съм от обикновените бачкатори с клавиатура и мишка.
Яо го изгледа така, сякаш прие думите му за проява на скромност.
След като го представиха на Гавин Биъри, той поведе тримата мъже към кабинета си.
Чавес каза:
— Съжалявам, че така ви натрапихме тази среща, но сме тук заради един проблем и ни трябва човек, който познава нещата.
Яо отговори:
— Секретарката ми каза, че в града има представители на вашата фирма, които искат кратка консултация. Откровено ми се иска да мога да ви предложа повече от двадесет минути, но нямам никакво време. Обзалагам се разбирате, че разследванията във връзка с интелектуалната собственост тук, в Хонконг, и в Китай ми създават доста работа. Не се оплаквам, дори ако спя на канапето в офиса вместо у дома си, където да имам нормален живот.
Той махна с ръка към леко измачканата си риза, за да се извини за вида си.
Когато влязоха в малкия и спартански обзаведен офис, Джак каза:
— Благодарим ви за времето, което ни отделихте. Наистина.
Секретарката донесе сервиз за кафе за четиримата и го постави в малката зона за сядане пред разхвърляното бюро на Адам.
Джак се запита какво ли се върти в главата на Яо. Присъствието на сина на президента на Съединените щати в офиса му може и да беше супер, но срещата и разговорът с Доминго Чавес несъмнено щеше да е едно от най-важните събития в живота на този служител на ЦРУ.
— Е — запита Яо, — откъде научихте за мен?
Джак отговори:
— Преди няколко месеца в „Инвестор Бизнес Дейли” излезе статия, в която се споменаваше вашата фирма заедно с няколко други. Когато нашите проблеми ни доведоха тук, в Хонконг, намерихме адреса ви и се обадихме.
— А, да. Миналата година работих по един случай за високотехнологични патенти, които се използваха нелегално в Шънджън. Такива неща стават през цялото време, но безплатната реклама не вреди.
4
Semper jidelis (лат.) — Винаги верен. Девизът на морските пехотинци на САЩ. — Бел. прев.