Включи функцията за електронна поща на апарата и бързо изпрати снимката на Гавин Биъри в хотелския апартамент, след което спря следенето.
— Райън, ти си. Аз трябва да се отдалеча малко.
— Ясно.
Тръгна по улицата и се обади на Гавин.
— Какво има, Доминго?
— Изпратих ти една снимка.
— Точно сега я гледам.
— Трябва да ми направиш една услуга.
— Трябват ти уроци по фотография.
— Да бе. Точно така. Можеш ли да я поизясниш малко?
— Лесна работа. Ще ви я пратя по телефоните до няколко минути.
— Добре. Като гледах как нашето момче ФастБайт скочи и застана мирно пред онзи, си мисля, че това може да е ГМТ[5].
— ГМТ? Не знам това съкращение. От китайските военни ли е или какво?
Чавес отговори:
— Оправи снимката и ни я изпрати.
— Дадено.
Пет минути по-късно тримата американци седяха в микробуса и следваха белия джип с Джа (ФастБайт22) Шухай и неговите шестима охранители от „14К”, който напусна мърлявите улици на Монкок и пое на юг през късния трафик в Каулун към Дзиеншадзуй.
Джипът спря на един ъгъл в район с луксозни магазини. Петима от охранителите излязоха от колата, последвани от Джа. Той носеше черни дънки със сребърни капси отстрани, яркорозов потник и черно кожено яке с капси. Охранителите му обаче бяха с еднакви дънки и оръфани тениски под дънковите си якета.
Джа и антуражът му влязоха заедно в един магазин за дрехи.
Заваля силен дъжд, който по никакъв начин не повлия на потискащата жега, а само добави неприятна влага. Адам отби колата отстрани на пътя на две преки след магазина, след това извади сгъваеми чадъри и подаде по един червен и един черен на двамата мъже. Динг и Джак пъхнаха червените чадъри отзад под якетата си, и хванаха в ръце черните. Така имаха възможност да удвоят шансовете си да останат незабелязани, защото можеха да сменят чадърите и да намалят риска да ги разпознае някой, който ги е забелязал отпреди.
Когато двамата мъже от „Хендли Асошиейтс” излязоха от колата, Адам им викна:
— Помнете, че по някаква причина охраната на Джа е предупредена, че го наблюдават. Пазете се. Не насилвайте нещата, стойте назад и ако ги загубим, ще ги подхванем утре вечер.
Джак и Динг се разделиха незабавно и се редуваха да минават покрай магазина през няколко минути. Тъмнината, претъпканите тротоари и големите стъклени прозорци на магазина за дрехи улесняваха следенето на младия хакер дори и при наличието на един мъж от „14К”, който пушеше и оглеждаше минувачите.
Джа и останалите излязоха от магазина след няколко минути, без да купят нищо, но не се качиха обратно в джипа. Вместо това петимата охранители отвориха чадърите си, един от тях скри Джа под него и тръгнаха на юг, като по пътя влязоха и излязоха от няколко магазина.
Половината от това време Джа прекара в зяпане по витрините или разглеждане на дрехи и електроника в различни магазини, а останалата половина от времето говореше по телефона или ползваше джобния си компютър, докато един мъж го водеше за ръката по претъпканите улици.
Купи някакви кабели и нова батерия за лаптоп в малък магазин в Каулун, след което заедно с бандитите, които го охраняваха, влязоха в едно интернет кафене на „Солсбъри Роуд” близо до входа на пристанището за ферибота „Стар”.
Точно в този момент ги следеше Райън.
— Да вляза ли след тях? — запита той.
— Не — отвърна Яо. — Бил съм там. Много е тясно. Може да има среща с някого, но няма да рискуваме да се издадем, като те изпратим там.
Райън разбра.
— Оставам назад при входа за ферибота, откъдето мога да наблюдавам предния вход.