— Можете ли да ни кажете какви неща се откриват? — попита водещата.
— Преди всичко обичайните артефакти, каквито могат да се очакват на подобни обекти. Сечива. Съдове. Монети.
— Имахте ли възможност да разговаряте с отец Себастиан?
— Да.
— Той потвърди ли, че целта му е откриването на Атлантида?
Силвър се разсмя и поклати глава.
— Както научих, отец Себастиан е много сериозен, щом стане въпрос за работата му. Предпочита да не се впуска в предположения на какво ще попадне екипът му. Всъщност, когато се случваше да говори, той надълго и нашироко обясняваше, че предположенията около обекта в никакъв случай не са предизвикани от нещо, казано от него.
— Тогава откъде се е появила версията за Атлантида? — попита водещата.
— От един местен историк — отвърна Силвър. — Гръцкият историк и философ Платон за пръв път описал прочутата Атлантида в диалозите си „Тимей“ и „Критий“. Според професор Франциско Боливар това описание отговаря много добре на топографията на района.
Картината изчезна за момент, след което на екрана се появиха концентрични пръстени.
— Според описанието на Платон, островът, станал известен като Атлантида, бил даден на бога на морето Посейдон — продължи Силвър. — Голяма част от площта му трябвало да е под водата. За късмет обаче — и за огромно удоволствие на разказвачите, доколкото мога да преценя със скромните си познания — Посейдон срещнал една жена, която живеела във вътрешността. Нищо не се казва за това как се е озовала там. Просто я имало.
Мурани не го бе грижа за снизходително пренебрежителния тон на репортера.
— Посейдон видял жената и се влюбил в нея — продължи Силвър. — От връзката им се родили пет двойки близнаци, все момчета. Посейдон изградил дворец върху една ниска планина на острова. По-нататък се разказва за трите рова, които опасвали града.
Картината на екрана отразяваше описанието на Силвър на планината и трите пръстена, представящи рововете.
— Посейдон нарекъл първородния от първата двойка близнаци Атлант и го направил цар на острова — каза Силвър. — Всъщност Атлантическият океан е кръстен на него. Жителите на острова станали известни като атланти. Те построили мостове през рововете, за да стигат до останалата част от острова. А накрая пробили и отвори през стените им, за да могат през тях да минават кораби и дори да излизат в морето.
На екрана се появи художествена интерпретация на прочутия остров. Кораби с опънати платна се носеха грациозно през каналите и тунелите около прекрасния град в центъра на рововете.
— Всеки от рововете се пазел от стени — каза Силвър. — Според Платон те били изградени от червен, черен и бял камък, който бил изкопан от самите ровове. След това били покрити с орихалк3, пиринч и калай.
Компютърно генерираното изображение заискри с блясъка на отразени от метал слънчеви лъчи.
— Доста живописна картина — отбеляза водещата.
Камерата улови за момент лицето на Силвър, който се усмихна и кимна.
— Навремето вероятно е била. Но един прекрасен ден Атлантида изчезнала.
— Как?
— Платон не знаел със сигурност. Предположил, че атлантите са започнали война с атиняните. Атиняните успели да съберат достатъчно сили да се опълчат срещу враговете си, тъй като атлантите се славели като жестоки поробители.
— Не знаех това.
— Историята е изумително нещо — каза Силвър, сякаш тя беше някакво ново откритие. — Във всеки случай островът бил съсипан от земетресения и наводнения. Твърди се, че само за един ден потънал в океана.
— Но ако Атлантида е била остров, защо отец Себастиан работи в Кадис? — попита водещата. — Обектът не е на остров.
— Не забравяйте, че отец Себастиан не е казвал, че търси Атлантида, а че просто изучава древни руини. И че историите за Атлантида са просто слухове, появили се около разкопките.
— Твърденията, че районът може да е Атлантида, изглеждат доста пресилени. Защо някой би помислил подобно нещо?