Наташа рязко завъртя волана и се насочи към бордюра. Колата подскочи сякаш в знак на протест. Миг по-късно отново рязко зави и слезе обратно на улицата. Гумите изсвистяха и замириса на изгоряло, след което полетяха напред по платното.
Лурдс беше убеден, че сега животът му е точно толкова застрашен, колкото и в университета, когато тримата въоръжени убийци ги държаха натясно между рафтовете. Вкопчи се в таблото и му се прииска да можеше да си сложи колана.
— Добре, професор Лурдс — спокойно рече Наташа. — А сега ще си поговорим.
— За какво? — попита той, все още задъхан от тичането и прилива на адреналин.
— За това какво правехте в библиотеката. Какво взехте оттам. — Наташа рязко завъртя волана и изпревари една бавна кола. Върна се обратно в платното миг преди да се блъсне челно в отсрещния автомобил. — И за това какво знаете за смъртта на сестра ми.
Натисна газта до дупка и колата полетя напред.
— Моментът не е от най-подходящите — изтърси Лурдс, който беше затворил очи и се бе стегнал в очакване на сигурния сблъсък. Такъв не последва. Наташа избягна опасността като Джеф Гордън на последната обиколка на шампионската надпревара за Некстел.
— Може да нямаме по-подходящ. Говорете. — Рускинята рискува да отклони очи от пътя и да му хвърли свиреп поглед.
— Ох, народе — обади се Гари от задната седалка. — Имаме си опашка.
Лурдс се завъртя и погледна през рамо. Две коли се носеха с пълна скорост след тях. Посегна към колана и успя да се закопчае, а Наташа отново започна да взема предпазни мерки. От резките поднасяния, коланът се впиваше в гърдите му. Лурдс пое дълбоко дъх, подготвяйки се да говори.
Дамата имаше право.
Подходящото за разговори място започваше да прилича на лукс.
9.
Москва, Русия
21.08.2009
— Какво взехте от библиотеката? — попита Наташа, докато лавираше между автомобилите. Очите й се стрелнаха към огледалото. Преследвачите им бяха започнали да изостават в натовареното движение. Въпреки спокойния тон спрямо „гостите“ й, вътре в нея всичко кипеше.
— Какво? — Лурдс я изгледа така, сякаш току-що й е поникнала втора глава.
Наташа се извърна за момент, докато изпревари отляво колата пред тях. Веднага щом я задмина, рязко зави надясно и се насочи към първата странична улица. Гумите изпищяха възмутено. Зад нея зареваха клаксони.
— Отишли сте в библиотеката да вземете нещо. — Очите й отново се стрелнаха към огледалото. Двете коли бяха взели завоя и продължаваха след тях.
— Нещо, което сестра ви беше оставила за мен.
— Какво по-точно? — остро попита Наташа.
— Флаш памет.
— Какво има на нея?
— Не зная.
Наташа му хвърли бърз поглед.
— Наистина е така — каза Лурдс. — Бяхте там. Нямах време да проверя.
— Какво според вас е съдържанието й? — Зави по друга улица. Московският университет се намираше в района на Спаровските хълмове4 и наоколо имаше множество малки, тесни улички. Смяташе да се възползва от предимството, което предлагаха.
— Юлия работеше върху нещо — каза Лурдс. — Искаше да го погледна.
— Цимбалът ли? — прекъсна го Наташа.
— Разказвала ли ви е за него?
Раздразнението прогони мъката и болката, които я бяха обзели. Въпросите на американския професор валяха по-бързо от нейните собствени. Е, все пак шофирането отвличаше донякъде вниманието й.
— Малко.
— Какво ви каза?
— Тук аз задавам въпросите, професор Лурдс. — Отново зави и този път се озова в тясна алея, пълна с кофи за боклук. Две от тях попаднаха под колата, докато тя летеше напред. — Какво знаете за цимбала?
— Не много — призна той.
— Тогава защо се е свързала с вас? Защо й е да ви оставя информация за него?
— Не съм сигурен, че го е направила. В паметта може да има нещо на съвсем друга тема. — Лурдс отново се вкопчи в таблото, когато колата излетя от края на алеята. Гумите пак изсвистяха и се понесоха по улицата.
Наташа натисна клаксона, освободи спирачките и отново набра скорост. Докато лавираше към следващата алея от другата страна на улицата, видя как Лурдс неволно трепна, щом доближиха един микробус. За миг й се стори, че няма да успее да избегне сблъсъка.
— Господи боже — изпъшка жената на задната седалка.
4
На руски — Воробьевы горы. Хълм на десния бряг на р. Москва, една от най-високите точки на град Москва. — Б.ред.