Според докладите на охранителната компания разполагаха с четиридесет и пет секунди, за да стигнат до таблото в коридора и да изключат алармата. Времето беше предостатъчно и тя въведе кода, който също бе измъкнала от файловете.
Обърна се към Спароу:
— Заключи ли вратата?
Той се намръщи и скръсти ръце на гърдите си. Работният му колан (всички инструменти по него бяха здраво закрепени, в случай че му се наложи да се изпарява) издрънча на кръста му.
— Да ти го начукам. — Спароу извади слушалките. — Поемам горния етаж. Ще се видим, когато се видим. — И пое към стълбите.
Бес наруга и него, и арогантността му. И двете достатъчно големи, за да си заслужават времето за ругаене, както и епитетите.
Заключи вратата и обходи долния етаж, за да се убеди, че е сама. След това се върна в работната част и включи компютъра.
Хотел „Радисън САС Лайпциг“
Лайпциг, Германия
03.09.2009
— Нали сте чували за разкопките в Кадис? — попита Лурдс.
— Дето търсят Атлантида ли? — попита Гари.
Лесли отпи от виното си, но гледаше Лурдс. Откри, че й липсва във времето, което прекарваше в института.
Спри се — каза си тя. — Не му е нито мястото, нито времето.
— Не зная дали ще я намерят там — каза Лурдс. — Половин дузина места биха могли да бъдат Атлантида. От Гърция твърдят, че Атлантида е потънала съвсем до бреговете им. От Бимини също. Има дори твърдения, че се намира край бреговете на Южна Америка.
— Не съм чувала нищо за това.
— Южноамериканската хипотеза се основава на твърденията на един човек на име Алън, според когото Атлантида всъщност е в Алтиплано на Боливийското плато. Според изследванията му наводненията в този район не са нещо необичайно. Проучвания установили, че равнината била наводнена някъде към деветхилядната година преди Христа.
— Защо говорите за Атлантида? — попита Наташа. — Има ли нещо във вашите проучвания, което е свързано с нея?
Вещица, помисли си Лесли. Откакто Наташа се лепна за тях, забавленията свършиха. Когато пътуваха към Москва (дори с опашката Гари), нещата обещаваха да станат интересни. А сега тя не можеше да прекара и пет минути в разговор с представителния професор, без руското ченге да се намеси.
Разбира се, съжаляваше за загубата на сестра й. Но все пак не виждаше защо Наташа трябваше да се самопоканва.
— Интересното е, че темата за Атлантида наистина се появи по време на проучването ми — каза Лурдс и се протегна. — Според някои теории именно Йоруба може да е била Атлантида.
— Да бе — обади се Гари.
— Да бе — отвърна Лурдс.
Лесли се усмихна. На подобен език сигурно не се гледаше с добро око в Харвард. Но на Лурдс като че ли не му пукаше. Именно това харесваше най-много в него. Беше истински.
— Иле-Ифе е град на йоруба, който днес се намира в Нигерия. Според документите, които прегледах, градът е съществувал на това място още от десетхилядната година преди Христа.
— Това съответства на установената за Атлантида хронология — призна Гари.
— Според някои историци йоруба са били голяма морска сила — продължи Лурдс. — Видях документи, свидетелстващи за голям флот, който бил унищожен при катаклизъм в океана, опустошил и голяма част от вътрешната суша.
— Като потъване на остров ли?
— И появилото се в резултат на това цунами — кимна Лурдс. — Йоруба били известни със своите търговци и занаятчии. Аромирите били адмирали, а олоките — търговци, които обикновено заминавали за цяла година. Учените мислят, че са пътували до Азия и Австралия, както и до Северна и Южна Америка.
— Какво общо има всичко това с цимбала, заради който бе убита сестра ми? — остро попита Наташа.
Думите й отрезвиха двамата мъже. Лесли възнегодува срещу лекотата, с която Наташа пое разговора в свои ръце. Винаги изглеждаше толкова спокойна и хладнокръвна.
— При проучванията си попаднах на интересен факт, който отначало подминах — каза Лурдс. — В ранния период от съществуването на Иле-Ифе малко хора можели да четат и пишат на своя език. Това познание се пазело в тайна от всички, с изключение на неколцина избраници.
— Мислиш ли, че надписите върху цимбала и звънеца са на йоруба?
— Възможно е. — Лурдс се прозя. — След като се натъкнах на това, трябваше да правя още проучвания. Според легендата Одудуа и брат му Обатала, който също бил син на бога — небе Олорун6, създали света. Обатала сътворил хората от глина, а Олорун им вдъхнал живот.