— Може би. А може да е просто недостатък.
— Искам само да си в безопасност.
— Аз също. — Той я притисна към себе си и си помисли за онова, което го очакваше. Всичко в него крещеше да бяга. Не беше герой.
Но тайната на Свитъка на радостта го подлагаше на танталови мъки. Символите постоянно се въртяха в главата му, движеха се и се свързваха по различен начин. За жалост нито една от тези връзки не беше вярната. Страхът го караше да се отдръпне, но любопитството го подтикваше да обикаля около пламъка още по-силно.
Мрак изпълваше пистата от другата страна на прозореца на терминала. Самолетите се движеха — поток от светлини, някои кацаха, други излитаха. Нова вълна пътници се изля на терминала.
Лурдс улови движение в стъклото и видя отражението на едрия мъж, който се приближаваше към него. Веднага позна в него един от преследвачите в Истанбул.
Цивилните дрехи не можеха да скрият войнишката стойка. Лурдс беше почти сигурен, че мъжът не носи оръжие на летището, но това не го правеше по-малко опасен.
— Професор Лурдс. — Гласът на мъжа беше сдържан.
Лурдс отблъсна Олимпия и застана пред него. Коленете му трепереха, но той се опита да не им обръща внимание.
— Аз съм Лурдс.
— Разбира се, че сте вие. — Мъжът кимна към една от вратите. — Чака ни частен самолет.
Лурдс погледна електронния билет в ръката си.
— Предполагам, че това няма да ми трябва.
— Не.
Лурдс си пое дълбоко дъх.
— У вас ли е свитъкът, професоре?
— Да.
Пронизителният поглед на мъжа се впи в очите на Лурдс.
— Няма да ви го поискам тук, професоре. Работодателят ми ще ви го поиска лично. И тогава ще му го дадете.
Лурдс се опита да каже нещо, но не можа.
— Ако не го направите — продължи мъжът все така любезно, — ще ви убия. Ако такава е волята на работодателя ми. С него шега не бива.
Неспособен да си отвори устата, Лурдс кимна.
— Добре. Радвам се, че се изяснихме. Сега целунете приятелката си за довиждане и да вървим.
Олимпия се приближи и прегърна Лурдс. Гласът й се беше снижил до шепот, предназначен само за неговите уши.
— Пази се, Томас!
Лурдс я притисна силно, после вдигна раницата си и напусна заедно с мъжа летището. Когато излезе от терминала, влажният нощен въздух го обгърна.
Овладя страха, който препускаше бясно из него, като се съсредоточи върху пермутациите9 на тайнствения пети език, който — беше сигурен в това — щеше да е ключът към посланието на Свитъка на радостта.
26.
Жилищна сграда „Стоунгус“
Квартал Зейтин бурну
Истанбул, Турция
7 април 2010
Севки седеше пред компютъра си и наблюдаваше мониторите. На единия течаха репортажите от Саудитска Арабия. Американски и британски говорители и репортери съобщаваха за струпването на кораби и военно оборудване. Продължаваха да валят репортажи с вицепрезидент Уебстър. Този човек не пропускаше възможност да се снима.
— Тук ли си?
Гласът на Клийна върна Севки към комуникационните връзки, които беше установил.
— Да. — Ръцете му се стрелнаха към клавиатурата, докато различните му душещи програми търсеха пролука в киберзащитата на Саудитска Арабия.
— Къде си?
— Близо до брега.
Севки триангулира импулсния й сигнал и го проследи обратно до саудитското крайбрежие, северно от Икономическия град на крал Абдула.
— Виждам те.
— Да се надяваме, че само ти ме виждаш.
Стомахът на Севки се сви от напрежение. Беше сигурен, че в момента там няколко живота висят на косъм, въпреки че не разбираше всичко, което ставаше. И един от тях беше на Клийна. Беше му се доверила да помогне на кораба, който беше наела, да се провре незабелязано между саудитската и американската охрана.
— Само аз съм. — Севки огледа терена. — Всички бойни действия са южно от теб. — Той изпъна пръсти, за да си починат. — В момента си в безопасност. Но не разбирам как се надяваш да се придвижиш из града.
— Влезеш ли веднъж в страната, придвижването е по-лесно.
Севки се загледа в кадрите от битки по новините.
— Там изглежда като военна зона.
— То е военна зона.
9
Пермутация — разместване на елементи по отношение на различните начини, по които могат да бъдат подредени. — Б.ред.