отплавал с лодката, ни бе оставил
на произвол в потъващия кораб;
жена ми взе едно от двете наши
близначета и заедно с едно
от двете чужди го завърза здраво
за ствола на една запасна мачта;
и аз за нея вързах двете други,
подир което двама, без за миг
децата да изпускаме от поглед,
се вързахме и ний за двата края
на мачтата; и с гребени от пяна
течението мощно ни понесе,
тъй както ни се стори, към Коринт7.
След време слънцето, глава подало,
разсея парите, които бяха
донесли толкоз бедствия за нас;
милувката му топла укроти
талазите, морето стана тихо
и ний съгледахме на хоризонта
два кораба, към нас летящи бързо
от Епидавър8 и откъм Коринт,
но тъкмо… О, да казвам ли докрай?
Дотука чу — нататък отгадай!
КНЯЗЪТ
Не, продължавай! Без да ти прощавам,
все пак аз мога да те съжаля.
ЕГЕОН
Да бяха като теб и боговете,
не бих ги назовавал безсърдечни!
Но още десет левги ни деляха
от двата кораба, когато с трясък
скала зъбата мачтата ни храсна
и като сламка скърши я на две,
откъсвайки съпруга от съпруг,
и то така, че всекиму се случи
на нещо да се радва, че го има,
по нещо да тъгува, че го няма.
Отломъкът, със който бе жена ми,
по-лек на тежест — ала не на мъка! —
от вятъра по-бързо бе отнесен
и аз съгледах отдалече как
коринтските рибари изкачиха
на палубата тримата. А нас
прибра ни епидавърският кораб
и щом моряците узнаха кой съм,
положиха веднага много грижи
за свойте гости-корабокрушенци
и плячката опитаха да вземат
от кораба рибарски, но за жалост
по-бавни се оказаха и скоро
поеха курс обратен към дома си.
Сега ти знаеш как откъснат бях
от щастието си и жив останах,
за да разказвам скърби и тегла!
КНЯЗЪТ
Във името на тези, за които
сега тъжиш, подробно разправи ми:
какво се случи след това със тях?
ЕГЕОН
Навършил осемнадесет години,
спасеният със мене син реши
да дири брата си и ме замоли
да пусна с него роба му, защото
и той бе също тъй без брат останал
и както господаря си приел бе
във знак на спомен братовото име.
Тъй втората си обич уж да върна,
и първата изгубих. Пет лета
из Гърция къде ли не пътувах,
кръстосах Азия на шир и длъж
и, връщайки се по брега към къщи,
отбих се най-подире тук, в Ефес,
макар без вяра, тъй, за да съм дирил
навсякъде, където има хора.
И тъй, печално, моя жизнен разказ
ще свърши. А щастливо бих умрял,
да знаех, че децата ми са живи!
КНЯЗЪТ
Злочести Егеоне, тежко бреме
съдбата е стоварила връз теб!
Повярвай ми, че ако да не беше
срещу закона, клетвата, честта ми —
неща, които никой княз не може
да стъпче с крак, дори и да го иска, —
духът ми сам би станал твой защитник!
И въпреки че си осъден вече
и че уронвам моето достойнство
да връщам произнесена присъда,
за теб една отстъпка ще направя:
търговецо, дарявам ти възможност
до вечерта спасение да дириш —
приятели в града ни потърси,
назаем взимай или пък проси,
но сумата сбери да се откупиш,
че инак те очаква вярна смърт.
Води го, тъмничарю!
ТЪМНИЧАРЯТ
Тръгвай с мен!
ЕГЕОН
Защо ми е таз милост, сам не зная
най-много с малко да отложа края!
ВТОРА СЦЕНА
На пазарния площад.
Влизат Антифол от Сиракуза, Дромио от Сиракуза и Първи търговец.
ПЪРВИ ТЪРГОВЕЦ
…Та казвайте, че сте от Епидамн,
защото инак ще ви вземат всичко,
Един търговец сиракузки, който
бе заловен и нямаше с какво
8
Епидавър — древността знае два града, носещи това име: един — на днешния далматински бряг, и втори — на източния бряг на Гърция.