Конан Разбойника [bg]

— А сега по-различно ли е? — Забележката на Исайаб остана без отговор, защото Конан продължи:

— Та това си е чиста лудост — да претърсвате пустинята за гробници. Как смятате да ги откриете? — Той посочи голата пустош, покрита от дюни, над които се носеха пясъчни вихрушки. — Защо смяташ, че тази земя е била обитаема?

— Колкото до това… виж там. — Исайаб му показа плосък кръгъл камък, вграден в твърдата като скала глина. — Това е била основата на мелница или преса за вино, като тези, които използваме в равнините на Шем. Личи си по дупката в средата. Имало е времена, когато тази земя е била плодородна и се е простирала от подножието на планините до морските брегове — разпалено обясни шемитът.

Варваринът проследи движението на ръката му. За миг дори си представи зелени поля, които покриват пясъка и пепелта, и пухкави бели облачета да плуват над сините води в далечината. Въображението му сътвори пристанище с минарета и кули… Конан тръсна глава, за да прогони миража.

— По дяволите!

— А за това как намираме богати гробници — продължи Исайаб, — съгласен съм, че би било глупаво да се търси напосоки. Но Отсгар има остър слух. — Той намигна на Конан и се ухили. — Държи странноприемница в Шем. Има много приятели, които скитат из пустинята, и от тях научава за всичко, което те са открили в нея. Има връзки и сред търговците и аристократите, така че получава най-добрата цена за скъпоценностите, които намираме. С негова помощ открих няколко добри находища. Напоследък обаче почти не се намират непокътнати гробници, освен старите езически светини, които не са под закрилата на нашата църква. Но ето че преди няколко дни Отсгар започна да стяга нова експедиция, още по-разточителна от предишните. Един стар иманяр, когото камиларите зуагири намерили полужив, преди да умре, им пошушнал, че видял някакви руини да се подават от пясъка, вероятно кралска гробница. Казал им, че видял каменен корниз във формата на демон и с муцуна на гущер. Слухът стигна до ушите на Отсгар и той плати, за да научи точното място. — Исайаб кисело огледа пустинята. — Но вече се чудя дали всичко това е било истина. А дори и да е имало гробница, пясъците може би отново са я погълнали.

Конан изсумтя.

— Твоите хора са все изпечени крадци.

— Да, така е. Това сме — Отсгар, аз, Фило от Кот и старият камилар Елохар. Останалите са неколцина юнаци от Абдарах. Този род приключения допадат на скитниците и побойниците от площадите на Шем.

— Ами жената? — Конан присви очи поради една внезапна атака на вятъра.

— А, Зафрити ли? — засмя се Исайаб. — Отсгар щеше да я остави вкъщи, ако й имаше доверие. Но самата тя пожела да дойде. Тя е вироглава стигийка, беше танцьорка в хана му. Не му е жена, нито му е много вярна любовница. — Исайаб го погледна многозначително.

Конан поклати глава в недоумение.

— И с такива хора смятате да разравяте гробници? Кой знае какви изненади ви чакат?

Исайаб махна с ръка.

— Конан, остави съмненията. Ние вече сме научили тънкостите — смигна му шемитът. — Ще видиш, че всяко нещо си има цаката.

Усилващият се вятър заглушаваше думите им и двамата се умълчаха. Конан поизостана и постепенно потъна в дрямка.

Сепна го викът на Исайаб.

— Да вървим на юг! — Шемитът бе обърнал камилата си и сочеше към пустинята. — Фило спря. Виж, маха ни! Ето и Отсгар препуска през дюните. Забелязали са нещо.

Трета глава Мастабата

Събраха се под една висока дюна. Конан замижа, за да не се пълнят очите му с пясък. Видя тъмни очертания, които се издигаха от единия склон на възвишението. Беше ниска правоъгълна постройка от черен базалт — наричаха я мастаба1. С базалтови стени открай време са запечатвали входовете на гробниците.

Ъгловатата каменна стена изглеждаше странно черна на фона на заоблените дюни. Макар и позаличени от времето, рисунките върху каменните блокове все още личаха. На трите видими края стърчаха като рога зловещи демонски глави с форма на гущер. Покривът представляваше ниска четиристенна пирамида, по средата на която опашките на гущерите се преплитаха и образуваха остър връх.

Веднага щом стигнаха до руините, бандитите подириха завет до полузаровената стена на мастабата. Камилите тъпчеха на място с проскубаните си крака, за да не се набива пясък в козината им. По заповед на Отсгар част от групата се разпредели на двата края на дюната, за да дадат знак, ако забележат конници.

1

Мастаба — древноегипетска гробница, имаща формата на пресечена пирамида. Строени са от кирпич или камък. Думата мастаба идва от арабската дума за „пейка“, защото, когато се гледа от разстояние, тя прилича на пейка. Вътре в мастабата дълбока камера е изкопана в земята и облицована с камък или тухли.

Външните строителни материали са били първоначално тухли, изработени от сушена кал, която е леснодостъпна от река Нил. Дори когато и по-трайни материали от камък влезли в употреба, по-евтините и леснодостъпни тухли от кал са били използвани и за най-важните монументални структури.

Надземната структура е с правоъгълна форма, с полегати склонове, плосък покрив, и е около 4 пъти по-дълга, отколкото е широка, като се издига до най-малко на 30 фута височина.

Мастабите са били строени в посока север-юг. В тази надземна структура се обособявало помещение за приношения, оборудвано с фалшива врата, до която свещениците и членовете на семейството носели храна и други дарове за душата на починалия.

Втора скрита камера, наричана сердаб, от арабската дума за „изба“, приютявала статуя на починалия, която била скрита в зидария, за да бъде защитена. Стените на сердаба имали малки отвори. Тези отвори не били предназначени за гледане на статуята, а по-скоро за да се позволи на аромата на горящ тамян, а вероятно и на думите, изречени в ритуалите, да достигнат до статуята.

Броят на достъпните помещения в мастабата се увеличил толкова, че към края на Старото царство те представлявали същински лабиринт от коридори и зали. В началото на Старото царство типичните гробници на фараоните станали непресечените пирамиди, но в знак на царското благоразположение към високопоставени поданици мастабите се съхранили като гробници за тях.

Срещат се само в областта около Мемфис, наредени около фараонските пирамиди, образуващи некрополи с дълги улици, които се пресичали под прав ъгъл. От края на Старото царство са открити само грубо изработени мастаби, които разкриват упадъка на абсолютната монархия — отърсилите се от господството на фараона висши сановници сами строели гробниците си в своите имения.

През Средното царство отново се открива мастабата, все така в близост до царските пирамиди. През Новото царство тя изчезва, за да отстъпи пред хипогея — бел. WizardBGR