Грин обича не толкова морето, колкото измислените от него морски крайбрежия, където е събрано всичко, което той смята за най-привлекателно в света: архипелази от легендарни острови, пясъчни дюни, обрасли с цветя, пенеста морска далечина, топли лагуни, блестящи като бронз от изобилие на риба, вековни гори, смесващи с мириса на соления бриз и мириса на буйна зеленина, и най-после уютни крайморски градове.
Почти във всеки разказ на Грин се срещат описания на несъществуващите градове — Лис, Зурбаган, Гел-Гю и Хертон.
В облика на тези измислени градове Грин е вложил чертите на всички видени от него пристанища на Черно море.
Мечтата била постигната. Морето лежало пред Грин като път на чудесата, но старото вятско минало тутакси напомнило за себе си. Грин с особена острота почувствувал край морето своята безпомощност, непотребност и самота.
Този нов свят не се нуждаеше от мен — пише той. — Чувствувах се стеснен и чужд тука, както и навсякъде. Беше ми малко тъжно.
Морският живот веднага показал на Грин опаката си страна.
Цели седмици бродел той по пристанището без работа и плахо молел капитаните да го вземат за моряк на параходите си, но или грубо му отказвали, или му се изсмивали в очите — какъв моряк можело да излезе от хилавия момък с мечтателните очи.
Най-после „провървяло“ на Грин. Взели го като ученик без заплата на един параход, пътуващ от Одеса за Батум. Той направил с него два есенни рейса. От тези рейсове у Грин останал споменът само за Ялта и за хребета на Кавказките планини.
Светлините на Ялта ми направиха най-силно впечатление. Светлините на пристанището се сливаха със светлините на чудния град. Параходът се приближаваше към вълнолома под ясните звуци на оркестъра в градината. Прелетя мирис на цветя, лъхнаха и топли пориви на вятър. Отдалече се чуваха гласове и смях.
Останалата част на рейса съм забравил, освен неизчезващото шествие на снежните планини от хоризонта. Техните върхове, протегнали се чак до небето, даже отдалече показваха покоя на грамадните светове. Това беше верига от високо възнесени страни на блеснало от ледове мълчание.
Скоро капитанът свалил Грин от парахода. Не можел да заплаща храната си.
Един богаташ, собственик на херсонски дубок2, го взел като помощник на шхуната си и го третирал като куче. Грин почти не спял. Вместо възглавница господарят му дал счупена керемида. В Херсон го захвърлили на брега, без да му платят.
От Херсон Грин се върнал в Одеса, работил по пристанищните складове като маркировач и направил единствения си задграничен рейс до Александрия, но поради спречкване с капитана бил уволнен от парахода.
От целия си живот в Одеса Грин запазил хубав спомен само за работата си в пристанищните складове.
Обичах ароматния мирис на склада, обичах да усещам около себе си изобилието на стоки, особено на лимоните и портокалите. Всичко дъхаше — ванилията, фурмите, кафето и чаят. Смесено с мразовития мирис на морската вода, въглищата и нефта, тук беше чудно хубаво да се диша, особено ако грееше слънце.
Уморен от одеския живот, Грин решил да се върне във Вятка. До вкъщи пътувал контрабанда. Последните двеста километра той трябвало да извърви пеша по киша — било дъжделиво.
Във Вятка бащата попитал Грин къде е багажът му.
— Багажът ми остана на пощенската станция — излъгал той, — нямаше файтон.
Баща ми — пише Грин — жално се усмихна и с недоверие замълча, а на другия ден, когато разбра, че нямам никакъв багаж, ме попита (от него силно миришеше на ракия):
— Защо лъжеш? Вървял си пеша. Къде е багажът ти? Съвсем си свикнал да лъжеш!
Пак се започнал проклетият вятски живот.
После идват години на безплодни търсения на някакво място в живота или, както било прието да се изразяват в еснафските семейства, търсене на „занятие“.
Грин станал теляк в банята на гара Мураша край Вятка, писар в канцеларията, пишел в кръчмата молби на селяните до съда.
Не издържал дълго време във Вятка, заминал за Баку. Животът в Баку бил така отчайващо тежък, че Грин запазил за него спомен като за непрекъснат студ и мрак. Той не запомнил подробности.
Живял от случайна, нищожно заплатена работа: набивал колове в пристанището, чистел боята от стари параходи, товарел дървен материал или заедно с босяците се наемал да гаси пожарите по нефтените кули. Изнемогвал от малария в рибарските артели и едва не загинал от жажда по смъртоносните пясъчни плажове на Каспийско море между Баку и Дербент. Грин нощувал в празните котли из пристанището, под обърнатите лодки или просто край стоборите.