Затрудняваше ме и това, че негово височество беше поканил за коронацията приятеля си лорд Банвил, който трябваше да пристигне с берлинския влак. Англичанинът, слава Богу, беше ерген, но все пак трябваше да му се предвидят две стаи — за самия лорд и за иконома му. В никакъв случай не биваше да се изложим. Знам ги тези английски икономи, те са дори по-капризни от лордовете си. Особено мистър Смайли, икономът на негова светлост. Надут, превзет — нарадвах му се предостатъчно миналия месец в Ница.
И така, горният етаж ще е за августейшата фамилия. Двете стаи с изглед към парка и царския дворец — за Георгий Александрович, тук ще са спалнята и кабинетът му. На терасата трябва да се изнесе фотьойл, маса и кутия с пури; до прозореца в посока към Александрийския дворец да се сложи далекоглед, та негово височество да има поглед към прозорците на венценосния си племенник. За Ксения Георгиевна предвидих светлата стая с изглед към реката, това ще й хареса. В съседната стая ще се настани камериерката Лиза. Павел Георгиевич ще вземе стаята на мецанина, той обича да е по-далеч от останалите членове на семейството, а и за там води отделно стълбище, което е удобно за късните му прибирания. Ендлунг отива в съседната бивша багажна стая. Да не се прави на много важен. Ще му сложат легло, килим на стената, меча кожа на пода — и няма да личи, че е килер. За малкия Михаил Георгиевич — голямата стая с прозорци на изток. Идеална е за детска. А до нея има прекрасно помещение за мадмоазел Деклик. Разпоредих да сложат там букет от камбанки, това са любимите й цветя. Последната от стаите на горния етаж трябваше да стане малка гостна за приятни семейни сбирки, ако в тези напрегнати дни им остане поне една свободна вечер.
Двете най-големи помещения долу естествено се превърнаха в хол и трапезария, две съвсем прилични стаи заделих за англичанина, една взех за себе си (малка, но разположена на стратегически важно място под стълбището), а останалите слуги щяха да се настанят по няколко души заедно. A la guerre comme a la guerre12, или, казано по нашенски, сърце да е широко.
Общо взето, нещата се подредиха дори по-добре, отколкото бях очаквал.
След това започна разопаковането на багажа: тоалети, мундири, облекло, сребърни прибори, всевъзможни дребни, но абсолютно необходими неща, с чиято помощ и плевня може да се превърне в прилично и даже уютно прибежище.
Докато московчани внасяха раклите и сандъците, аз оглеждах всеки, за да видя какво представлява и къде може да бъде използван най-полезно. Основният талант на всяко ръководно лице е именно способността да определи силните и слабите страни на подчинените, за да се оползотворят първите и да се елиминират вторите. Дългият ми опит като началник на многоброен персонал ме научи, че на света рядко се срещат съвсем бездарни и неспособни за нищо хора. Всеки човек може да се използва. Когато някой в нашия клуб се оплаква от некадърен лакей, сервитьор или камериерка, аз си мисля: ех, драги, не те бива като иконом. При мен всички слуги след време стават кадърни. Просто трябва всеки да си обича работата — това е цялата философия. Готвачът трябва да обича готвенето, камериерката — превръщането на безредието в ред, конярят — конете, градинарят — растенията.
Висшето изкуство на истинския иконом е подробно да проучи човека, да разбере какво го тегли, защото, колкото и да е странно, повечето хора нямат ни най-малка представа към какво проявяват склонност и в какво е дарбата им. Понякога пробваш как ли не, докато уцелиш.
Защото тук не опира само до работата, макар че и това е важно, разбира се. Когато човек се занимава с любима работа, той е доволен и щастлив, а щом всички слуги са спокойни, радостни и доброжелателни, в къщата се създава изключително прекрасна обстановка или както се казва сега, атмосфера.
Подчинените непременно трябва да се награждават и поощряват, но с мярка и не просто за добросъвестно изпълнени задължения, а за специално усърдие. И наказанията са необходимост, стига само да са справедливи. При това трябва ясно да се обяснява за кое именно се налага наказанието и то, разбира се, в никакъв случай не трябва да е унизително. Пак повтарям: ако подчиненият не се справя с работата си — виновен е началникът. Във Фонтанния дворец имам четирийсет и двама души, в Царское село — четиринайсет, и в Крим двайсет и трима. И всеки си е на мястото, бъдете сигурни. Самият Пантелеймон Кузмич, икономът на негово височество великия княз Михаил Михайлович-старши, ми е казвал много пъти: „Вие, Афанасий Степанович, сте истински психолог.“ И не смяташе за унизително да ми поиска съвет в твърде затруднителни случаи. По-миналата година например в Гатчинския дворец беше започнал работа един младши лакей, невероятен дръвник. Пантелеймон Кузмич направо се напати с него и ме помоли да пробвам: пълен пукал, рече, ама грехота било да го пъди. Взех момчето при мен — да се докажа! В трапезарията се оказа негоден, в гардеробната също, за кухнята да не говорим. С една дума, дето вика народът, костелив орех. А веднъж го гледам — седи в двора и гледа слънцето през парче стъкло. Стана ми интересно. Спрях се и го наблюдавам. А той така се занимава с туй стъкълце, сякаш е скъпоценен брилянт. Дъхне му, забърше го с ръкав. И ми просветна. Възложих му да мие прозорците вкъщи — и какво да ви кажа? Грейнаха ми стъклата като планински кристал. Нямаше нужда даже да го подсещам, той и без това от сутрин до вечер лъскаше стъкло след стъкло. Сега е най-добрият мияч на прозорци в цял Петербург, икономите се записват на опашка за него при Пантелеймон Кузмич. Това се нарича човек да си намери призванието.