— Къде е господин Смайли? — попитах лорд Банвил на френски за иконома му, защото трябваше да го въведа в обстановката.
Като повечето възпитаници на дворцовото ведомство, аз от дете съм обучен на френски и немски, но английски не владея. Едва в последните години дворецът толкова се англизира, та все по-често съжалявам за този пропуск в образованието си, но по-рано английският се смяташе за неизискан език и ненужен в професията ни.
— Напусна — отвърна милордът на френски и махна с ръка. — А новият ми иконом Фрайби е там, в каретата. Чете книга.
Доближих се до каретата. Слугите сръчно разтоварваха багажа, а на кадифената седалка, преметнал крак връз крак, седеше господин с пълно лице и много важен вид. Беше плешив, с гъсти вежди и малка подстригана брадичка, с други думи, ни най-малко не приличаше на английски иконом и изобщо на иконом. През отворената врата видях, че мистър Фрайби държи дебел том. На корицата пишеше със златни букви: Trollope. Не знаех какво означава тази английска дума.
— Soyez le bienvenu! — поздравих го с учтив поклон.
Той мълчаливо обърна към мен спокойните си сини очи със златни очила и нищо не отговори. Стана ми ясно, че мистър Фрайби не знае френски.
— Herzlich wilkommen13 — минах на немски, но погледът на англичанина остана все така любезно-безучастен.
— You must be the butler Zyukin? — изговори той с приятен баритон нещо неразбираемо на английски.
Аз разперих ръце.
Тогава мистър Фрайби с явно съжаление прибра книгата в големия джоб на редингота си и извади оттам друга, много по-малка. Прелисти я и внезапно изреди една след друга разбираеми за ухото ми думи:
— Ти, ви… навярно… сте… икономът Зюкин?
А, това е англо-руски речник, досетих се и одобрих проявената предвидливост. Ако знаех, че мистър Смайли, който поназнайваше френски, вече не е на служба при милорда, а идва нов иконом, и аз щях да си потърся лексикон. Защото с този англичанин предстоеше да решим не един и два сложни и деликатни проблема.
Сякаш подслушал мислите ми, мистър Фрайби извади от другия си джоб още едно томче, на вид същото като англо-руския речник. Подаде ми го.
Аз го взех и прочетох на корицата „Руско-английски речник с произношение на английските думи“.
Англичанинът прелисти своето помагало, намери нужната дума и обясни:
— A present… Подарък.
Аз отворих подареното томче и видях че е подредено умно и хитро: всички английски думи са написани с руски букви и с ударения. Веднага изпробвах разговорника на практика. Исках да попитам къде чий багаж е. Получи се:
— Уеъ… хуз… лъгидж?
И той прекрасно ме разбра!
С небрежен жест извика лакея, понесъл на рамо тежък куфар, и заби пръст в жълтата лепенка. На нея пишеше Banville. Огледах се и видях, че всички багажи имат етикети, но едни са жълти с името на милорда, други — сини с надпис Carr, трети са червени с надпис Freyby. Много разумно, трябва да го използвам.
Очевидно решил, че проблемът е благополучно решен, мистър Фрайби пак извади от джоба си книгата и престана да ми обръща внимание, а аз се замислих, че английските бътлъри са добри, разбира се, и си знаят работата, но биха могли да се поучат на нещо и от руските икономи. А именно на сърдечност. Те обслужват господарите си, а ние ги обичаме. Как можеш да служиш на някого, ако не изпитваш обич към него? Получава се нещо механично, сякаш не сме живи хора, а автомати. Впрочем казват, че английските икономи не служат на господаря, а на дома — като котките, дето се привързват не толкова към човека, колкото към къщата. Ако е така, тази привързаност не е за мен. И мистър Фрайби ми се стори някак много странен. Макар че, си казах, на такъв господар няма как и слугите да не са странни. Пък и никак не е лошо, че mon colleague anglais14 е такъв, дето вика народът, отнесен — няма да ми се пречка в краката.
Нямаше за кога да се прави истински обяд, затова за пристигането на техни височества разпоредих набързо да се сервира a la picnic — с по-малко сребърни прибори и обикновения майсенски сервиз, без готвени ястия. Поръчах храната по телефона от „Delicatessen“ на Снайдърс: пастет от бекаси, пирожки с аспержи и трюфели, банички, желиран ордьовър, риба, пушени кокошки и плодове за десерт. Нищо, да се надяваме, че метр Дювал бързо ще се ориентира в кухнята и вечерята ще е по-прилична. Впрочем знаех, че Георгий Александрович и Павел Георгиевич вечерта са у негово императорско величество, който щеше да пристигне в пет и половина и направо от гарата да отиде в походния Петровски дворец. Височайшето посещение нарочно се направи на 6 май, рождения ден на царя. Още от обяд забиха черковните камбани, които в Москва са безброй — така започнаха молебените за здраве и дълголетие на негово императорско величество и цялата августейша фамилия. Аз пак си отбелязах да разпоредя за балдахина с монограм „Н“ над главния вход. Ако внезапно пристигне императорът, подобен белег на роднинско внимание ще е повече от уместен.