— Трябваше да си опичам ума — каза Мелхил. — Обаче от три месеца бяхме в транзит през астероидния пояс, та зажаднях за веселба. Всичко щеше да е чудесно, ако бях с момчетата, но се откъснах от тях. Кръшнах из бордеите с някакъв крокодил. Оная ми капна нещо в питието и се озовах тук. — Мелхил кръстоса ръце зад главата си и се облегна назад. — Как пък точно на мен можа да се случи! Все повтарях на момчетата да внимават. Дръжте се за тайфата, казвах. Знаеш ли, не ми е толкова до умирането. Просто ме е яд, като си помисля, че тия негодници ще дадат тялото ми на някой мръсен, шишкав, разнебитен дърт мърляч, та да се мотае на белия свят още петдесетина години. Това ме съсипва, мисълта как онзи шишкав дърт мърляч ще се перчи с моето тяло. Божичко!
Блейн мрачно кимна.
— Та това ми е печалната история — отново се ободри Мелхил. — Твоята каква е?
— Тя, моята, е доста дълга — каза Блейн — и на места съвсем смахната. Искаш ли да я чуеш цялата?
— Разбира се. Време колкото щеш. Надявам се.
— Добре тогава. Всичко започна през 1958 година. Чакай, не ме прекъсвай. Карах си колата…
Когато свърши, Блейн се облегна на тапицираната стена и дълбоко си пое дъх.
— Вярваш ли ми? — запита той.
— Защо не? Пътуването през времето не е кой знае каква новост. Само дето е незаконно и скъпо. А ония момчета от „Рекс“ са готови на всичко.
— И момичетата — каза Блейн.
Мелхил се ухили. Поседяха в дружеско мълчание. После Блейн попита:
— Значи ще ни използуват за тела приемници?
— Натам отива.
— Кога?
— Когато им падне клиент. Аз съм тук от седмица, доколкото мога да преценя. Всеки момент могат да грабнат някой от нас. Или пък да се забавят още една-две седмици.
— И просто изтриват съзнанието?
Мелхил кимна.
— Но това е убийство!
— Тъй си е — съгласи се Мелхил. — Обаче още сме живи. Може пък ченгетата да организират хайка.
— Не ми се вярва.
— И на мен. Имаш ли задгробна застраховка? Може и да оцелееш след смъртта.
— Аз съм атеист — каза Блейн. — Не вярвам в тия глупости.
— И аз. Но задгробният живот е факт.
— Я стига — кисело рече Блейн.
— Така е! Научен факт!
Блейн се втренчи в младия космонавт.
— Рей, защо не вземеш да ме просветиш? Кажи накратко какво е станало от 1958 година насам.
— Голяма задача ми възлагаш — каза Мелхил, — а пък аз не съм от най-образованите.
— Дай само общата представа. Какви са тия задгробни истории? Ами прераждането, телата приемници? Какво става?
Мелхил се облегна назад и въздъхна.
— Е, чакай да видим. 1958. Някъде през шейсетте години са пратили кораб до Луната, а на Марс кацнали десетина години по-късно. После идва оная кратка война за астероидите — съвсем ограничен конфликт в далечния космос. С кого ли воювахме…
— Няма значение — каза Блейн. — Давай за прераждането и задгробния живот.
— Ще се помъча да ти го изложа както разправяха в колежа. Там имахме курс по „Основи на психическото оцеляване“, но беше отдавна. Чакай да видим. — Мелхил съсредоточено сбърчи чело. — Цитирам: „Още от най-ранни времена човекът е долавял присъствието на невидим духовен свят и е подозирал, че ще попадне в този свят след смъртта на тялото си.“ Сигурно знаеш всичко за предисторията. Египтяните, китайците, европейските алхимици и тъй нататък. Затова ще прескоча направо на Рийн3. Той е живял по твое време. Изследвал човешката психика в Дюкския университет. Чувал ли си за него?
— Естествено — каза Блейн. — Какво е открил?
— Всъщност нищо. Обаче той подкарал топката. После Кралски от Вилнюс се заел с тая работа и я придвижил доста напред. Това е през 1987 година, когато „Пиратите“ за пръв път печелят световното първенство. Някъде около 2000 година е ред на Фон Леднер. Той очертал общата теория на отвъдното, но нямал доказателства. И накрая стигаме до професор Майкъл Ванинг. Тъкмо професор Ванинг изкарал цялата работа на бял свят. Той доказал, че хората оцеляват след смъртта. Свързвал се с тях, разговарял, записвал ги и тъй нататък. Събрал абсолютно достоверни и конкретни научни доказателства за живот след смъртта. Тъй че естествено почнали се горещи спорове, купища религиозни приказки. Полемики. Огромни заглавия. Един професор, голяма клечка от Харвард, на име Джеймс Арчър Флин се заел да докаже, че цялата история е измама. Дълги години двамата с Ванинг само се карали. По това време Ванинг вече бил стар и решил да рискува. Запечатал сума ти доказателства в една каса, укрил туй-онуй, пръснал разни кодови думи и обещал да се завърне, както навремето неуспешно се опитал Худини4. После…
4
Хари Худини (1874–1926) — американски илюзионист, знаменит със способността си да се освобождава от всякакви вериги.