Мортън каза:
— Корита, там ли сте?
— Точно до тялото, шефе.
— Вие пообиколихте доста с Крейнси и Ван Хорн. Смятате ли, че това коте е потомък на господстващата раса на тази планета?
Гросвенър забеляза археолога малко зад Смит, заобиколен от колегите от неговия отдел.
Високият японец заговори бавно и с известна почтителност:
— Директор Мортън, ние сме изправени пред тайна. Погледнете тези величествени линии. Обърнете внимание и на архитектурния силует. Тези същества са създали внушителен мегаполис, но са били близо до земята. Сградите не са просто украсени. Те самите са орнаменти. Ето еквивалент на дорийска колона, на египетска пирамида, на готическа катедрала, изникнала сякаш от земята. Те носят в себе си послание, усещане за съдбовност. Ако този самотен, пуст свят може да бъде оприличен на планетата-майка, тогава земята е била одухотворена в сърцата на нейните обитатели. Това впечатление се подсилва и от лъкатушещите улици. Машините им доказват, че техните създатели са били не само математици, но преди всичко художници. И затова не са строили геометрично подредени градове от типа на ултрамодерната ни световна столица. Има искрено артистично увлечение, дълбоко радостно чувство, вписани в извивките и ирационалните пропорции на къщи, постройки и булеварди; усещане за енергия, за религиозна вяра в някаква вътрешна убеденост. Това не е западаща цивилизация, излиняла от времето, а млада и могъща култура, уверена в себе си и в бъдещето си. И изведнъж всичко е свършило, сякаш тази култура също е преживяла своята битка при Поатие1, след която е започнала да запада подобно на древната ислямска цивилизация. Или пък с един скок е преодоляла вековете на бавна адаптация, за да навлезе в периода на воюващите помежду си държави.
Но до този момент във вселената не е открита нито следа от култура, направила толкова рязък скок. Развитието винаги е бавно. И първата стъпка е безмилостна преоценка на всичко, което довчера е било свещено. Вътрешните убеждения престават да действат. Неподлежащите преди на съмнение възгледи отстъпват пред безпощадните изследвания на точни и аналитични умове. Скептикът се превръща в най-висшия тип човешко същество. Мисълта ми е, че тази култура е загинала внезапно по време на най-големия си разцвет. В социологичен план последствията от такава катастрофа биха довели до крах моралните норми и до връщане към животинските престъпни нагони, освободени поради липса на идеал. Ще възтържествува жестоко безразличие към смъртта. Ако това същество… ако тази котка е потомък на такава раса, тя не е нищо друго освен коварно чудовище, хладнокръвен убиец, който би прегризал гърлото на ближния си, стига да има изгода от това.
— Достатъчно! — отсече Кент. — Шефе, готов съм да изпълня ролята на палач.
Смит го прекъсна остро:
— Възразявам. Чуйте, Мортън, ние не трябва да убиваме котката веднага, дори и да е виновна. Тя е истинска биологична съкровищница.
Кент и Смит се спогледаха гневно. Сетне Смит подхвърли полека:
— Драги ми Кент, разбирам, че вие от отдела по химия нямате търпение да поставите кръвта и плътта на котето в епруветки и да извлечете химическите им съставки. Със съжаление трябва да ви съобщя, че малко избързвате. Ние, биолозите, работим с жива материя, а не с трупове. Допускам, че физиците също биха искали да му хвърлят един поглед, докато е живо. Затова, опасявам се, че вие сте последни в списъка. Свикнете с тази мисъл, ако обичате. Котето ще бъде на ваше разположение не по-късно от година.
Кент каза прегракнало:
— Аз не разглеждам този въпрос в качеството си на учен.
— А би трябвало, сега, когато Джарви е мъртъв и вече нищо не можем да направим за него.
— Аз съм преди всичко човешко същество и тогава учен — отсече Кент разгневен.
— Нима сте склонен да се поддадете на чувствата си и да унищожите ценен за науката екземпляр?
— Готов съм да унищожа това същество заради неизвестните опасности, които крие. Ние не можем да си позволим риска още някой от нас да стане жертва.
Спорът беше прекратен от Мортън, който каза замислено:
— Корита, склонен съм да приема вашата теория като работна хипотеза. Но имам един въпрос. Възможно ли е културата, за която говорите, да се е появила на планетата, след като ние сме колонизирали тази галактична система?
— Да — отвърна Корита. — Възможно е това да се отнася към средата на десетата цивилизация на този свят. Докато ние, доколкото знаем, сме в края на осмата цивилизация на Земята. Всяка една от тукашните култури, разбира се, е изграждана върху руините на предишната.
1
Битката при Поатие — на 19.IX.1356 г. френската армия е разгромена от англичаните, предвождани от Черния принц. — Б.ред.