— Не искам баня.
— Навярно можеш да пропуснеш банята тази вечер — отговори Фиц и се изправи. — Пратете да ме повикат, когато лекарят пристигне — заръча той на бавачката. — Искам лично да говоря с човека.
— Разбира се, милорд.
Фиц излезе от детската стая и отиде в гардеробната си. Прислужникът му беше извадил официалното облекло — с диамантените копчета на ризата и на ръкавелите, с чиста ленена кърпичка в джоба и с по един копринен чорап в лачените обувки.
Преди да се преоблече, Фиц се отби в стаята на Беа.
Тя беше бременна в осмия месец.
Не я беше виждал в това положение, когато беше бременна с Бой. Когато замина за Франция през август четиринадесета година, Беа беше още в четвъртия или петия месец, а когато се върна за пръв път, детето вече се беше родило. Досега не беше ставал свидетел на това внушително издуване и не се беше дивил на чудната способност на тялото да се променя и разтяга.
Беа седеше пред тоалетната масичка, но не се оглеждаше. Беше се облегнала назад, с леко разтворени крака, а ръцете й почиваха върху корема. Очите й бяха затворени и лицето й беше пребледняло.
— Не мога да се настаня удобно — оплака се тя. — Да стоя, да седя, да лежа — всякак ме боли.
— Трябва да отидеш да видиш как е Бой.
— Веднага, щом събера сили! — тросна се Беа. — Изобщо не трябваше да пътувам в провинцията. Неловко е да съм домакиня на тържество в подобно състояние.
Фиц знаеше, че тя има право.
— Но подкрепата на тези хора ни е необходима, за да можем да направим нещо срещу болшевиките.
— Коремчето на Бой още ли е зле?
— Да. Докторът идва.
— Добре ще е да го пратиш да прегледа и мен. Не че един селски доктор ще знае много.
— Ще кажа на прислугата. Разбирам, че няма да слезеш за вечеря.
— Как бих могла, като се чувствам толкова зле?
— Просто питам. Мод може да седне начело на масата.
Фиц се върна в стаята си. Някои мъже бяха изоставили фраковете и белите връзки и носеха къси смокинги и черни връзки като се оправдаваха с войната. Фиц не виждаше какво общо има едното с другото. Откъде накъде войната ще задължава хората да се обличат неофициално?
Облече се и слезе за вечеря.
II
След вечеря, докато сервираха кафе в салона, Уинстън започна провокативно:
— Е, лейди Мод, вие, жените, най-после получихте право на глас.
— Някои от нас го получиха — отвърна тя.
Фиц знаеше, че тя е разочарована, тъй като законопроектът засегна само жени над тридесет години, които имаха свое домакинство или бяха съпруги на глави на семейства. Самият Фиц пък беше ядосан, че законопроектът мина.
Чърчил продължи закачливо:
— Донякъде трябва да благодарите на лорд Кързън, който изненадващо гласува с „въздържал се“ при внасянето на законопроекта в Камарата на лордовете.
Граф Кързън бе изключителен човек, чийто израз на високомерно превъзходство се подсилваше от металния корсет, който носеше заради болния си гръб. За него имаше стихче:
Някога вицекрал на Индия, в момента беше водач на правителственото мнозинство в Камарата на лордовете и един от петимата членове на военния кабинет. Беше и председател на Лигата против избирателните права за жените, та въздържането му смая политическите среди и силно разочарова противниците на женското гласоподаване, а също и Фиц.
— Проектозаконът беше приет от Камарата на представителите — обясни Кързън. — Прецених, че не можем да се противим на избраните депутати.
Фиц все още бе ядосан от това.
— Но Камарата на лордовете съществува, за да оглежда критично решенията на долната камара и да ограничава прекаленостите й. Случаят несъмнено бе точно такъв.
— Ако бяхме провалили законопроекта, Камарата на общините щеше да се докачи и да ни го представи отново.
Фиц повдигна рамене.
— Имали сме такива спорове и преди.
— Но за съжаление Комитетът на Брайс заседава.
— О! — Фиц не се беше сетил за това. Комитетът на Брайс обсъждаше реформиране на Камарата на лордовете. — Значи това било?
— Скоро трябва да представят доклада си. Не можем да си позволим открит сблъсък с Камарата на общините преди това.
— Не можем — с голяма неохота Фиц трябваше да се съгласи. Ако горната камара опиташе сериозно да предизвика долната, Брайс можеше да препоръча намаляване на властта на горната камара. — Можехме да загубим цялото си влияние завинаги.
11
Цялото стихче гласи:
Му name is George Nathaniel Curzon / I am a most superior person / My cheek is pink, my hair is sleek / I dine at Blenheim once a week. То е сътворено по време на следването на Кързън в Оксфорд, когато той е предмет на подигравки заради желанието си да се движи в най-висшите политически и социални кръгове на Великобритания (бел. прев.).