— Лъжа — гневно рече Валтер. — Глупава, невежа, порочна, злостна и проклета лъжа.
Той знаеше, че Германия не е невинна и понякога се караше с баща си по въпроса. Но беше преживял дипломатическата криза през лятото на четиринадесета година и беше наясно с всяка малка стъпка по пътя към войната. Знаеше, че вината не е на една отделна държава. Правителствата и от двата лагера бяха загрижени преди всичко за защитата на своите страни и никой нямаше намерението да тласне света в най-голямата война в историята — нито Аскуит, нито Поанкаре, нито кайзерът, нито царят, нито австрийският император. Че дори и сараевският убиец Гаврило Принцип очевидно беше ужасен, когато осъзна какво е започнал. Ала и на него не му се търсеше отговорност за „всички загуби и щети“.
Малко след полунощ Валтер срещна баща си. И двамата си почиваха за малко и пиеха кафе, за да могат да останат будни и да продължат работа.
— Това е нечувано! — горещеше се Ото. — Ние приехме примирие на основата на уилсъновите Четиринадесет точки, а договорът няма нищо общо с тях!
Този път Валтер беше съгласен с баща си.
До сутринта преводът беше отпечатан и по специален куриер копията бяха пратени в Берлин — „класическо упражнение по немска ефикасност“, помисли Валтер, който виждаше достойнствата на родината си по-ясно сега, когато тя беше очернена. Беше прекалено изтощен, та да заспи, затова реши да походи, докато се отпусне достатъчно и тогава да си легне.
Излезе от хотела и отиде в парка. Рододендроните бяха напъпили. Утрото беше хубаво за Франция и мрачно за Германия. Как щеше да се отрази предложеният договор на социалдемократическото правителство, което се бореше да оцелее? Щяха ли хората да се отчаят и да се обърнат към болшевизма?
В обширния парк освен Валтер имаше само една млада жена в леко пролетно палто. Тя седеше на пейка под кестеново дърво. Потънал в мисли, Валтер вежливо докосна периферията на шапката си и я отмина.
— Валтер — рече жената.
Сърцето му спря. Познаваше гласа, но нямаше как да е тя. Обърна се и я погледна.
Жената се изправи.
— О, Валтер. Не ме ли позна?
Беше Мод.
Кръвта запя във вените му. Направи две крачки към нея и тя се хвърли в обятията му. Той я прегърна силно. Зарови лице в шията й и вдъхна аромата й, все така познат въпреки изминалите години. Целуна я по челото, по страните и после по устните. Говореше и я целуваше едновременно, ала нито думите, нито целувките можеха да изразят всичко в сърцето му.
Най-сетне Мод продума.
— Обичаш ли ме още?
— Повече от всякога — отговори Валтер и отново я целуна.
II
Мод прокара ръце по голите гърди на Валтер. Бяха се любили и лежаха.
— Толкова си слаб — рече тя. Стомахът му беше хлътнал и хълбоците му стърчаха. Искаше й се да го охрани с кроасани с масло и гъши пастет.
Намираха се в спалнята в една странноприемница на няколко мили от Париж. Прозорецът беше отворен и мекият пролетен ветрец поклащаше светложълтите завеси. Мод беше открила това място преди много години, когато Фиц го използваше за срещите си с една омъжена дама, контеса дьо Кан. Заведението, не по-голямо от селска къща, даже нямаше име. Мъжете правеха резервации за обяд и вземаха стая за следобеда. Сигурно и в покрайнините на Лондон имаше подобни заведения, но маниерът изглеждаше някак подчертано френски.
Представиха се като господин и госпожа Улдридж, а Мод носеше венчалната халка, която беше крила почти пет години. Несъмнено дискретната съдържателна смяташе, че те само се преструват на женени. Нямаше значение, стига да не предположеше, че Валтер е германец. Това вече би било проблем.
Мод не можеше да отдели ръцете си от него. Толкова беше благодарна, че се е върнал при нея невредим. Докосна с връхчетата на пръстите си дългия белег на крака му.
— Раниха ме при Шато-Тиери.
— И Гас Дюър е участвал в това сражение. Надявам се, че не той е стрелял по теб.
— Имах късмет, че раната зарасна чисто. Много хора умряха от гангрена.
Изминали бяха три седмици, откак двамата се срещнаха отново. През това време Валтер работеше денонощно по германския отговор на проектодоговора и успяваше да се откъсне само за половин или един час всеки ден. Тогава двамата с Мод се разхождаха из парка или сядаха на задната седалка в синия Кадилак на Фиц и шофьорът ги караше наоколо.
12
Тоест правителството на САЩ, което формално не се съюзява със страните по Лондонския договор от септември 1914 г., Великобритания, Франция и Русия (бел. прев.).