— Какво ще направи царят?
— Зависи от Австрия.
Валтер потисна нетърпеливия си отговор. Всеки чакаше реакцията на австрийския император. Австрийският император трябваше да стори нещо, защото убитият ерцхерцог беше наследник на трона му. Валтер се надяваше да научи австрийските намерения от братовчед си Роберт. Този клон на фамилията бяха католици, като целия австрийски елит, и Роберт сега беше на литургия в уестминстърската катедрала. Двамата обаче щяха да се видят за обяд. Междувременно Валтер трябваше да научи повече за русите.
Наложи се да изчака да започне още един химн. Опита се да прояви търпение. Взря се нагоре към пищната позлата на цилиндричните сводове.
Паството запя Камък на вековете.4
— Да предположим, че на Балканите има военни действия — каза Валтер. — Русия ще се намеси ли?
— Да. Царят не може да не се намеси, ако нападнат Сърбия.
Хлад полази Валтер. Точно от подобна ескалация се боеше.
— Лудост ще е да се започне война заради това!
— Така е. Но русите няма да позволят на Австрия да контролира Балканите — трябва да защитават черноморския път.
Срещу това нямаше какво да каже. Повечето руски стоки за износ — зърно от южните житници и нефт от кладенците край Баку — се извозваха през черноморски пристанища.
Антон продължи:
— От друга страна, царят също така предупреждава всички да действат внимателно.
— Накратко, двоуми се.
— Ако наричаш неговото ум, да.
Валтер кимна. Царят не беше умен човек. Мечтаеше да върне Русия в Златната ера от седемнадесети век и беше достатъчно глупав, за да вярва, че това е възможно. Все едно крал Джордж V да се опита да върне добрата стара Англия от епохата на Робин Худ. И понеже царят далеч не беше рационален, предугаждането на ходовете му бе влудяващо трудно.
По време на последния химн, Валтер отново зарея поглед към Мод, седнала от другата страна, два реда пред него. Наблюдаваше профила й с любов, а тя пееше страстно.
Двусмисленият доклад на Антон обаче го нервираше. Валтер се тревожеше повече сега, отколкото преди час.
— Отсега нататък, трябва да се виждаме ежедневно — заяви той.
Антон доби подплашен вид.
— Невъзможно! Твърде рисковано.
— Но картината се сменя през час.
— Следващата неделя сутрин, площад „Смит“.
Това беше проблемът с шпионите по убеждение, помисли си с безсилие Валтер — нямаш с какво да ги принудиш. От друга страна, на шпионите за пари никога не можеш да вярваш. Ще ти кажат каквото искаш да чуеш с надеждата за печалба. Поне с Антон знаеше, че ако му казва как царят още не може да реши, то царят наистина още не можеше да реши.
— Добре, веднъж в средата на седмицата, тогава — примоли му се Валтер към края на химна.
Антон не отвърна. Вместо да седне, се измъкна тихомълком от църквата.
— По дяволите — измърмори под нос Валтер и детето на съседната седалка го изгледа с неодобрение.
Когато службата свърши, той остана в павирания двор, поздравявайки познати, докато Мод се появи заедно с Фиц и Беа. Мод изглеждаше почти свръхестествено стройна в стилната сива кадифена рокля с щампа и връхната дреха от креп в по-тъмно сиво. Не беше много женствен цвят навярно, но подчертаваше изваяната й красота и в контраст с убития цвят кожата й сякаш сияеше. Валтер се здрависа и с тримата и отчаяно пожела наум да прекара няколко минути насаме с нея. Размени няколко учтиви думи с Беа, прилична на сладкиш в бонбоненорозово и с кремави дантели, и се съгласи с мрачния Фиц, че това убийство е „лоша работа“. Тогава семейство Фицхърбърт си заминаха и Валтер се уплаши, че е пропуснал възможността си, но в последния момент Мод промълви:
— Ще бъда в къщата на херцогинята за чай.
Валтер се усмихна на елегантния й гръб. Беше видял Мод вчера и щеше да я види утре, ала се боеше, че няма да може да я види още веднъж днес. Наистина ли не можеше да прекара цяло денонощие без нея? Не се мислеше за слаб човек, но тя го беше омагьосала. Не му се искаше магията да отслабва.
Независимият й дух го привличаше толкова. Повечето жени от поколението му нямаха нищо против отредената им от обществото пасивна роля, обличаха се красиво, организираха увеселения и слушаха съпрузите си. Подобно покорство отегчаваше Валтер. Мод приличаше повече на американките, които беше срещнал по време на краткия си престой в немското посолство във Вашингтон. Елегантни, очарователни, но не и покорни. Да го обича такава жена беше непоносимо вълнуващо.
4
Виж Евангелие от Матея, 16:18 — „… и Аз ти казвам: ти си Петър, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят.“ — Б.пр.