— Очевидно — каза той настрани, но адресирайки го към Стеман — на някои хора тук им треперят еполетите на раменете.
Стеман отговори, че трябва да се изчака мъглата.
— На мене ми треперят еполетите! Не зная как се е развила вашата кариера, Карл Петрович, но на мен еполетите на капитан първи ранг ми дойдоха след голямо напъване…
Навярно не трябваше да казва това. Йесен веднага се обиди, засипвайки Стеман с досадни упреци:
— Александър Фьодорович, вие сте се възпитавали по времето на „Разбойниците“, „Единбургските херцози“ и „Русалките“, когато скорост от осем възла се считаше опасна. Впрочем англичаните не се страхуват даже при мъгла да препускат с петнадесет възла.
— Аз не съм англичанин — тъжно отговори Стеман.
— Но виждам, че плаваме като мухи в сметана, а за крайцера отговарям аз!
Панафидин надникна в ходовата рубка:
— Там се карат — каза той през смях.
— Чувам — отговори щурманът. — Александър Фьодорович е прав, а нашият адмирал напразно се перчи с храбростта си…
Йесен сам изведе „Богатир“ в Амурския залив, като негласно отстрани Стеман от ръчките на командирския телеграф. Стеман изтрака по телеграфа заповед към машинното да се вдигнат 15 възла.
Водата шумно се разпени зад борда и адмиралът каза:
— Александър Фьодорович, водете сам крайцера.
— С такава скорост няма да го поведа.
— Отказвате да изпълните заповедта на адмирал?
— Да. Отказвам…
Беше жалко да се гледа нещастният Стеман и в този момент мичман Панафидин му прости много неща… даже глупавото преследване на виолончелото. Междувременно мъглата отново стана непрогледна. А пък положението на самия адмирал беше незавидно. Карл Петрович нервно премести ръчките на телеграфа:
— Така да бъде! Правя ви отстъпка — разреша-вам десет възла.
— Дайте седем — глухо рече Стеман.
— Може би все пак ще поведете крайцера? Стеман премина на чисто официален тон:
— Господин контраадмирал, съгласен съм да командувам своя крайцер само в случай че вие напуснете мостика и престанете да се намесвате в управлението на кораба…
Напускайки мостика, Карл Петрович поръча на вахтата три мили преди остров Антипенко да променят курса наляво:
— Аз ще бъда долу. Уведомете ме.
— Ест — отговориха му щурманите…
Панафидин изкосо наблюдаваше Стеман. Наближаваше обед и за да останат верни на флотската традиция, те с адмирала трябваше да се държат в каюткомпанията като най-добри приятели. Обедът беше нужен, за да се замаже скандалът на мостика. По тази причина Стеман даже не заповяда да се намали скоростта.
— Дръжте десет възла — обърна се той към щур-маните и слизайки по трапа, напомни за завоя наляво. — В дванадесет и тридесет, три мили преди Антипенко… Ясно ли е?
Движеха се по счисление (както се движат моряците, когато всички небесни и земни ориентири са загубени, доверявайки се само на показанията на уредите). Панафидин току-що беше поел ходовата вахта и сега не сваляше очи от картушката14 на компаса, слушаше ритмичното пощракване на лага, не изпускаше от поглед колебанията на стрелките на тахометъра, отчитащ оборотите на витлото…
Рулевият на щурвала изведнъж каза предпазливо:
— Че на мене какво ми е? Аз съм матрос, а виж вие, офицерите…
— Я да мълчиш — остро го сряза Панафидин. Точно три мили преди остров Антипенко (в 12:30) старшият щурман слезе в каюткомпанията, за да потвърди още веднъж адмиралското съгласие за завой на ляв румб. Панафидин остана на мостика… Страшен пукот, а после грохот!
— Мина — не извика, а прошепна мичманът и в този момент видя пред себе си каменната стена, върху която с желязно хрущене на корпуса се изкачваше „Богатир“, като се люлееше силно.
След това настъпи гибелна тишина.
В тази тишина се разнесоха ридания. Опрял чело до ледената броня, гръмогласно плачеше капитан първи ранг Стеман:
— Нали казвах, не бива… седем възла — не повече. А сега… колко години служих… всичко на пух и прах! Моята кариера…
Плъзгайки се по решетките на мостика, до него се доближи Йесен:
— Александър Фьодорович, вие не сте виновен. Единствен аз съм виновен за това и цялата зина за аварията поемам върху себе си…
С цялата носова част на разкъсания си корпус крайцерът беше заседнал върху острите камъни. Като че напук, чак сега мъглата се разсея и щурманът веднага определи мястото на аварията:
— Нос Брюс… залив Славянка… здраво сме заседнали!
Бяха заседнали така, че носът на крайцера се бе извил на една страна. През огромната пробойна водата вече запълваше отсеците, намиращи се след таранния форпик15. Стеман крещеше в мундщука на разговорната тръба да не жалят въглища и пара в машинното:
14
Картушка (от френски) — диск или кръг от немагнитен материал с равномерно нанесени по окръжността деления, закрепва се върху подвижната система на компаса за удобство на ориентирането. — Бел. прев.
15
Форпик (от английски) — носов отсек на морските съдове, разположен непосредствено до форщевена. — Бел. прев.