— През кой пролив? — възникна веднага въпросът, един от най-насъщните сред въпросите за живота и смъртта.
— През Сангарския… право в гърлото на Япония. Да, наистина, проливът Лаперуз край Сахалин е много по-безопасен за излизането в океана, но по-добре този пролив да се остави за завръщането. Адмирал Скридлов настоя да се натоварят крайцерите с въглища над нормата. Даже ако минаваме през далечния пролив Лаперуз, в нашите бункери трябва да има по четиристотин тона въглищни запаси за всеки от корабите. Главното като че ли казах, останалото ще обсъдите без мене… с Николай Николаевич!
Щом командирът се отдалечи, веднага започна дискусия, в която Хлодовски си запазваше правото на последната дума. Кесар Шилинг — крайцерският Никита Пустосвят, готов да отстоява всякаква глупост с фанатизма на разколник, този път говореше напълно зряло и разумно:
— Не ви ли се струва, че още от времето на Райценщайн ние не преставаме с авантюрите? По същество всяка операция на крайцерите се крепи на старинния великоруски принцип — дано да се размине, дано да изкараме, дано бог помогне…
Прапоршчикът от запаса Арошидзе беше съгласен с барона:
— Във войната станахме такива нахалници, че даже е страшно!
— Относно нахалството — намеси се Юрий Маркович, охранен като шопарче, сресан в най-добрата бръснарница на града. — Не приемам тази дума, прапоршчик. Нахалник можеш да бъдеш на пазара или на опашката за билети на гарата. А за военните хора съществуват други понятия — риск и дързост!
Шкиперът Анисимов потупа механика по гърба:
— Умник! Веднага се вижда, че баба ти е писателка…
— Баба ми наистина е писателка, затова пък татко ми не излизаше от затвора. Дали не от това, мили старче, съм поумнял?
Хлодовски с готовност подкрепи темата за риска:
— Макар и с вода в трюмовете, даже и с последното парче въглища, сме длъжни да се върнем. А перспективите ни са сериозни — сега в Йокохама подготвят за изпращане по море нови дивизии под конвоя на два крайцера и един броненосец.
— Значи… бой? — попита лекарят Солуха.
— Вероятно. И затова ви моля, господа, да бъдете по-близо до матросите. Те са нашите младши братя. Докато ние отиваме на бой по призвание, те отиват на смърт от чувството за дълг. Да няма никакви юмруци! Дисциплината е капризно нещо, като улично момиче. Доверието на матроса към офицера трябва да се цени повече от подчинението. Само глупците изцяло се уповават на служебната дисциплина…
Всички се разотиваха. Старшият инженер-механик Иван Иванович Иванов се приближи до Конечников за благословия и той го прекръсти. Но младежта мина и без това:
— Всички сме под един господ — под Андреевския флаг!
Православни, лютерани, католици (и, струва ми се, даже един мюсюлманин — офицерът по минирането Зенилов) — всички дружно се катереха по траповете, дланите им полираха месинга на парапетите, и без това лъскави, а стъпалата на трапа бяха покрити с килим, но раят на каюткомпанията свършваше при твърдия праг-комингс22 и тогава кракът на всеки стъпваше в света на оголената груба броня…
Панафидин не се сдържа и разказа на Плазовски за разговора си с Житецки — че уж Йесен сега ще помъкне бригадата в устата на дявола, само за да оправи кариерата си.
— Подлец и мерзавец е твоят Житецки! — възмути се братовчед му. — Такива дребни душици в добрите стари времена са ги извиквали на дуел… Кой му дава право да обижда Карл Петрович, честен и порядъчен човек! Йесен го познаваме като ученик на Макаров, без вяра в неговия флаг няма какво да правим в морето…
Вълните мятаха игриво-радостно пенести пръски върху чистите палуби на крайцерите. Люлеенето се засили. Панафидин се „заклини“ в койката, за да не падне при накреняване. Отвори томчето на Томас Карлайл, който понякога пише така, че си струва да се замислиш: „Русия е безразлична към човешкия живот и към хода на времето. Тя е безмълвна. Тя е вечна. Тя е несъкрушима…“ Крайцерите се движеха с добра скорост, сигурни в себе си и в своето воинско щастие.
22
Комингс (мор., от англ.) — вертикални стоманени листове или дебели дъски, летви с височина до 60 см над палубата, ограждащи отворите в нея (люкове, шахти). — Бел. прев.