Хората обаче вярваха в това, в което им се искаше да вярват:
— Ще посрещнем артурците! И още как ще ги посрещнем.
Не зная колко е показвал часовникът в кабинета на командуващия флота, когато адмирал Скридлов излетя оттам като бомба, размахвайки последната телеграма от наместника:
— Всичко се променя! Витгефт е убит, нашата ескадра е разбита… Трябва да се върнат крайцерите иначе… Изпратете спешно подире им миноносец! Най-бързия. Да не жали въглищата и машините. Да ги настигне, да ги върне обратно. Там крайцерите вече не са нужни!
Един от миноносците се откъсна от рейда и стремглаво се измъкна в открито море. Младият му командир, облечен в кожена куртка, се преви на две върху мостика, като жокей върху седло, викайки по тръбата към машинното:
— Хайде, момчета… давайте! Колкото можете…
Миноносецът се вряза като остър нож в гъстите вълни и се втурна, втурна, втурна да ги разпаря, да ги цепи, да ги реже, подобно на плуг. Шумящата пяна летеше над главите на хората, от претоварването корпусът изпущаше влага на капки, но никой не мислеше за това. Главното е да ги настигнат, да ги спрат, да ги върнат… Повече от денонощие продължи чудовищното догонване, най-после някъде много далеч на хоризонта се появиха петна от дим, изхвърлян от комините. Но конските сили на машините секнаха и командирът, с червени от солта очи, едва не плачейки, гледаше как се разсейват пушеците от руските крайцери, които все повече се отдалечаваха — към неизбежното, към съдбоносното…
С големи усилия той върна миноносеца във Владивосток. От умора се олюляваше, с мъка вдигна ръка към фуражката:
— Крайцерите са отплавали… видях само дима от тях!
Като извърна глава от картите, Скридлов се обърна към иконата:
— Ще простиш ли, господи? Вечна им памет!…
Завързали главите си със сини кърпи, японките се точеха в унила върволица по сходните на крайцерите, носейки върху превитите си гърбове чували с британски кардиф. Работеха мълчешком, без песни и смях. Чуваше се само забързаното им дишане, а под люлеещите се сходни, съединили брега с палубите, се клатеше тъмносива вода, на повърхността й плаваха динени изрезки и оранжеви топки от смачкани фурми. Това бяха самотни жени или вдовици, чиято съдба още от младини се е люшкала, подобно на тези сходни, между фабричния изнурителен труд и публичния дом, и затова не роптаеха срещу тежките чували с въглища. Техните почернели лица се мъчеха да се усмихват…
Като ги гледаше, Гиконойя Камимура с тъгата на застаряващ мъж мислеше за жена си, която сега навестява в Токио пепелището на родната къща и вероятно дълго плаче край обгорелите вишни, засадени от нея, когато се ожениха… Вахтеният началник на флагманския „Идзумо“ доложи на адмирала, че зареждането на крайцерите се забавя по вина на тези калпазанки, които не умеят да се движат бегом по сходните.
— Аз съм привърженик на използуването на китайски кули — каза той.
— Аз също… Какво имат днес екипажите за обяд?
— Бобена чорба, пиле и плодове.
— Надявам се, че котлите в нашите камбузи не са изпразневи до дъно. Така че нахранете тези нещастни жени и им дайте ориз колкото искат. Кой знае, може сред тях да има и майки на нашите доблестни матроси… Какви са новините от морето? — попита Камимура.
— Руските броненосци са се скрили отново в морските басейни на Артур, освен флагманския „Цесаревич“, който е интерниран от немците в китайското пристанище Кю Чао. Той е неузнаваем. Но е жив…
За разлика от руското командуване Камимура беше известен точно навреме за събитията в Жълто море. На 29 юли Того му нареди да вземе четири бронирани крайцера и подвижния „Чихайя“, за да дебне възможния пробив на портартурските крайцери към Владивосток (имената им са били известни: „Асколд“, „Диана“ и „Новик“). В шест часа вечерта на другия ден Камимура получи най-нова информация от морето. „Асколд“ са го видели вече на траверса30 на Шанхай, „Диана“ е префучала някъде покрай Формоза, а „Новик“ се е стопил в неизвестността. Того напомни по радиото, че сега следва да се очаква излизането на влади-востокските крайцери… Камимура взе решение:
— Предайте на адмирал Уриу, че има задачата да курсира южно от Цушима, а аз вземам най-добрите крайцери за контролиране на подходите към Цушима откъм северните румбове…