— На кого съм нужен такъв сега? По-добре направо през борда.
Конечников опрощаваше греховете на умиращите, кълцаше ленти от превързочните бинтове, а Солуха с черна престилка, стиснал в зъбите си пура, викаше на фелдшера Брауншвайг:
— Стига сте ги мъкнали в банята! Няма място… Всички в каюткомпанията, носете хората там! Заемайте каютите… по-бързо, по-бързо…
Като видя Панафидин, посочи му ъгъла:
— Ако сте дошли при братовчед си, той е ето там… вече свършва.
Плазовски беше още жив, пръстите му се опитваха да напипат шнурчето на пенснето, което беше стиснато между зъбите.
— Даня… нима си ти? Аз съм, Серьожа… чуваш ли ме?
Остро свистене заглуши думите му. Фугасите все пак дочупиха защитната стеничка до въглищата. Те бяха пробили главните тръби и сега нажежената пара под силно налягане се втурна в лазарета. Белите шумящи облаци задушаваха хората. Дъсчената преграда се разцепи като прегоряла хартия и върху ранените с грохот се свлякоха тежки парчета кардиф, доубивайки онези, които още се надяваха да оживеят… Панафидин с големи усилия се върна до своя каземат, но казематът вече го нямаше. От черната пелена дим срещу нега вървеше непознат и страшен човек, приличащ на горила.
— Аз съм! Аз съм! Аз съм! — крещеше той и мичманът позна Шаламов.
— Къде са останалите?
— Аз! — отговори Шаламов. — Аз съм всички останали…
Той бе единственият оцелял.
Хладилниците на „Рюрик“ още правеха сладолед, изстудяваха чай с екстракт от лимон и от боровинки, но тези блага вече не стигаха до ранените. Каютите бяха запълнени с умиращи хора. Солуха нареди на Брауншвайг да слага на кого една, а на кого направо две инжекции морфин… Шкиперът, Анисимов и капелмайсторът Йосиф Розенберг свалиха Хлодовски от носилката направо на масата в каюткомпанията, където Николай Николаевич толкова често беше председателствувал. Брауншвайг дръпна крачолите на панталона му… заедно с краката.
— При него е станала каша от кости — прошепна той на Солуха.
— Две инжекции — отговори лекарят… Идвайки понякога в съзнание, Хлодовски настояваше:
— Отворете клетката, пуснете на свобода птиците…
Солуха и Конечников още не бяха ранени, а Брауншвайг, обсипан с дребни парченца от снаряди, си оставаше бодър и даже весел. Медицината тук беше бърза и проста: какво да се отсече, кое да се отреже, къде да се стегне с еластичен бинт, на кого да се даде вода, на кого — вино. Това бе всичко, тъй като времето не стигаше за всички осакатени. Големите чували от импрегнирано платно, пълни с превързочни материали, бързо се изпразниха (макар и да мислеха по-рано, че ще стигнат до края на войната и даже ще остане). Солуха каза на Брауншвайг:
— Постойте тук, а аз ще се кача на мостика. Все пак трябва да погледна какво е станало с Евгений Александрович…
Личните впечатления на Н. П. Солуха: „Палубата беше затрупана с отломки, смесени с телата на убитите и парчета от човешки тела. Край оръдието на бака лежеше цяла камара убити. Навсякъде имаше смърт и разрушение! Силуетите на вражеските кораби изригваха залпове. От тях въздухът трепереше. В ушите се получаваше силно напрежение на тъпанчетата, стигащо до болка. Нашият крайцер се тресеше от собствената стрелба и от ударите на неприятелските снаряди.“ В рубката се разпореждаше лейтенант Николай Исхакович Зенилов, поел командуването на крайцера.
— Док — каза той на Солуха, — аз съм… в главата, но вие не ме пипайте. Ще издържа колкото ми се полага. Искам да зная предварително на кого от лейтенантите да поверя крайцера, когато си отида.
Солуха не можеше да даде точен отговор:
— Щакелберг пръв от офицерите се записа в синодика34. След него останаха лейтенантите: Постелников, но той вече е в безсъзнание, Серьожа Берг — цялата му гръд е разкъсана. Мога да посоча само мичмани и прапоршчици от запаса. Впрочем чувах, че лейтенант Иванов XIII още се държи край оръдията си.
— А какво е положението на Николай Николаевич?
— Хлодовски е близо до агонията.
— Така ли?! С билет за Петербург в джоба… Капитан първи ранг Трусов беше с разбито лице.
Той лежеше в рубката, като крепеше при клатенето бутилка с минерална вода, от която гълташе направо. Редом с него се въргаляше ту на едната, ту на другата страна рулевият, на когото взрив бе избил очите от орбитите.