Франкьор изглеждаше не просто изненадан, а направо зашеметен от този недодялан подземен монах, който говореше на древен диалект. Все едно вратата се бе отворила и отвътре бе излязъл монах от братството на самия отец Клеман.
— От кой край сте, mon frerel — попита най-сетне Франкьор.
Сега бе ред на Бовоар да се изненада. Също като брат Реймон.
Комисар Франкьор бе задал въпроса си на същия силен акцент. Бовоар погледна към комисаря с очакването, че взема монаха на подбив, но не видя нищо подобно. Тъкмо обратното — лицето му изразяваше възхищение.
— Сен Феликс дьо Бос — каза брат Реймон. — А вие?
— Сен Гедеон дьо Бос — отвърна Франкьор. — На една крачка.
Последва скорострелна размяна на думи, почти неразбираеми за Бовоар. Накрая брат Реймон се обърна към младия инспектор.
— Неговият дядо и моят прачичо са възстановили църквата в Сен Ефрем след пожара.
Брат Реймон ги покани да влязат. В огромно помещение. Беше широко и дълго и сякаш представляваше паралелно продължение на коридора. Монахът ги поведе на обиколка и се впусна в обяснения за геотермалната система, за вентилационната система, системата за гореща вода, пречиствателната система. Септичната система. Всички системи.
Бовоар се опита да не изпуска нишката, в случай че чуе нещо полезно, но в един момент мозъкът му просто изтръпна. В края на обиколката брат Реймон отвори един шкаф и извади оттам бутилка и три чаши.
— Това трябва да се отпразнува — каза. — Рядко се случва да срещна съсед. Мой приятел бенедиктинец ми изпраща това. — Брат Реймон подаде на Бовоар прашна бутилка. — Една глътка?
Бовоар огледа бутилката. Б& Б. Бренди и бенедиктин. За щастие не беше правено от пияни монаси, макар че сигурно имаше много такива. А от самите бенедиктинци, по древна рецепта.
Тримата мъже си придърпаха столове към чертежната маса и седнаха.
Брат Реймон наля.
— Sante[68] — каза и килна чашата с тъмнокехлибарената течност към редките си гости.
— Sante — отвърна Бовоар и поднесе чашата към устните си. Вдъхна мириса, плътен и наситен, сладък, но и с дъх на лекарство. Толкова силен, че опари очите му. Щом преглътна, питието прогори гърлото му, после алкохолът избухна в стомаха му и очите му се насълзиха.
Биваше си го.
— Е, mon frére… — Комисар Франкьор се прокашля и започна отначало. Върна се към предишния си глас без акцент, сякаш питието бе изгорило древния диалект. — Инспектор Бовоар е подготвил за вас няколко въпроса.
Бовоар го стрелна с поглед. Подразни се от поредния опит на комисаря да го настъпи. Сякаш имаше нужда някой да му подготвя почвата. Но просто се усмихна и благодари на комисар Франкьор. После разтвори свитъка и погледна към брат Реймон в очакване на реакция. Но такава не последва. Монахът любезно кимна, изправи се и се наведе над плана на манастира.
— Виждали ли сте плана на манастира? — попита Бовоар.
— Много пъти. — Монахът го погледна в очите. — Чувствам го като стар приятел. — Сухата му ръка застина над пергамента. — Научих го наизуст, докато планирахме прокарването на геотермална система за отопление. — Той отново се наведе над плана и го погледна с нежност. — Прекрасен е.
— Но доколко е точен?
— Е, тази част не е. — Монахът посочи към градините. — Но всичко останало е изумително точно.
Брат Реймон седна отново на стола си и се впусна в обяснения как първите монаси са строили манастира някъде през XVII век. Как правели измервания. Как доставяли камъни. Как копаели.
— Сигурно им е отнело дълги години — каза Реймон с топлота в гласа. — Десетилетия. Само да изкопаят подземието. Можете ли да си го представите?
Бовоар усети прилив на възхищение. Мащабите на този подвиг бяха неописуеми. Тези хора бяха избягали от Инквизицията. А климатът, с който се сблъскали, бил толкова суров, че можел да ги убие за няколко дни. Посрещнали ги мечки, вълци и всякакви други непознати диви зверове. Черните мухи били толкова кръвожадни, че можели да оглозгат до кокал новородено лосче. Еленовите мухи били толкова нахални, че и светец можели да докарат до лудост.
Колко ужасна трябва да е била Инквизицията, за да предпочетат това пред нея!
И вместо да вдигнат някаква проста дървена колиба, те построили това.
Неописуемо.
Кой бе способен на такава дисциплина? На такова търпение? Единствено монасите. Но сигурно имаше и хора, които го носеха в кръвта си като брат Реймон. Като бабата на Бовоар с нейното търпение. Към болести по растенията, суша, градушки и наводнения. Към коравосърдечие. Към градове натрапници и умни нови съседи.