— Мен гледайте — настоя Бовоар. — Не него. Сега аз задавам въпросите.
Брат Реймон вече изглеждаше сериозно уплашен и Бовоар се зачуди дали този монах истински вярваше в Бог. Дали вярваше, че Бог ще го порази с мълния, ако проговори. И се зачуди какъв човек трябва да си, за да си толкова предан на един Бог.
— И през ум не ми е минавало, че нещата могат да стигнат толкова далеч — прошепна брат Реймон. — Откъде можех да знам?
Вече се молеше на Бовоар. Но за какво? За разбиране? За прошка?
От Бовоар обаче нямаше да получи нито едното, нито другото. Инспекторът искаше само едно. Да разкрие убийството и да се прибере у дома, както каза Гамаш. Просто да се разкара оттук. От този манастир и от Франкьор, който седеше с кръстосани крака и изглеждаше отегчен.
— Какво смятахте, че ще се случи? — продължи да го притиска Бовоар.
— Мислех, че приорът ще спечели.
Брат Реймон най-сетне се пропука. И сега думите се изливаха от него.
— Мислех, че след време, щом изслуша всички аргументи, абатът ще се вразуми. Ще проумее, че осъществяването на втори запис е правилното решение. Дори да нямаше проблем с основите. — Брат Реймон се отпусна на стола си като зашеметен. — Вече бяхме направили един запис, нали разбирате. С какво би могъл да ни навреди още един? И щеше да спаси манастира. Щеше да спаси "Сен Жилбер". Как изобщо би могъл да ни навреди?
Той се вгледа настойчиво в Бовоар, сякаш очакваше да открие отговора в очите му.
Но там отговор нямаше.
Всъщност Бовоар неочаквано се оказа пред нова мистерия. Когато брат Реймон се пропука, от него излязоха не само думи. Монахът заговори с напълно нов глас. Лишен от какъвто и да било диалект.
От силния акцент нямаше и следа.
Сега той говореше на изтънчения френски, ползван от учени и дипломати. Lingua franca.[69]
Дали най-сетне казваше истината? — запита се Бовоар. Дали брат Реймон искаше да се увери, след цялата тази вътрешна борба, че не е бил разбран погрешно? Че Бовоар ще проумее всяка една от тези измъчени думи?
Но усилията му предизвикаха тъкмо обратното: вместо да приеме, че брат Реймон е зарязал играта, Бовоар заподозря, че монахът току-що е започнал нова. Баба му използваше този глас, когато говореше с новите съседи. И с нотариуса. И със свещениците.
Това не беше истинският й глас. Истинския си глас тя пазеше за онези, на които имаше доверие.
— Кога решихте да се противопоставите на вашия абат? — попита Бовоар.
Брат Реймон се поколеба.
— Не ви разбирам.
— Отлично ме разбирате. Кога осъзнахте, че той няма да промени решението си и няма да позволи издаването на втори запис?
— Не съм осъзнавал подобно нещо.
— Но се страхувахте, че точно това ще ви съобщи. В Крилото. Че няма да има втори запис. А веднъж щом абатът се произнесе, край на играта.
— Аз не съм негов довереник — каза Реймон. — Не знаех какви са намеренията на абата.
— Но не можехте да рискувате — продължи настоятелно Бовоар. — Обещали сте на абата да не казвате на никого за основите, но сте решили да нарушите обещанието си. И да се противопоставите на абата.
— Не съм.
— Напротив. Мразите абата. Но обичате абатството. Вие го познавате по-добре от всеки друг, нали? Познавате всеки камък, всяка тресчица, всеки сантиметър. И всяка пукнатина.
Спасението на манастира е било във ваши ръце. Но ви е била нужна помощ. Абатът е глупав. Моли се за чудо, което вече се е случило. На вас ви е дадено средството, с което да ремонтирате манастира. Вашите гласове. Записите. Но абатът е отказвал да ви чуе. Затова сте прехвърлили своята преданост към приора. Към единствения човек, който би могъл да спаси "Сен Жилбер".
— Не — възрази брат Реймон.
— Казали сте на приора.
— Не.
— Колко пъти ще го отричате, mon frerel — изръмжа Бовоар.
— Нищо не съм казвал на приора — почти проплака монахът.
Бовоар най-сетне отстъпи назад и погледна към навъсения комисар Франкьор. После отново се обърна към брат Реймон.
— Казали сте на приора с надеждата той да спаси "Сен Жилбер", но вместо това сте го пратили на смърт — спокойно заяви Бовоар. — А сега се криете тук долу и се преструвате, че нищо подобно не се е случило.
Бовоар се обърна и посегна към старите чертежи.
— Кажете ми какво според вас се е случило в онази градина, брат Реймон.
Устните на монаха се движеха, но звук не излизаше.
69
Буквално: език на франките (лат. ез.). В преносен смисъл: говорим език, обикновено хибриден, употребяван за ограничено общуване между народи с взаимно неразбираеми езици. — б. пр.