Бовоар свали обувките и чорапите си, нави крачолите на панталоните си и топна палец в езерото. Веднага отдръпна крака си. Водата бе толкова студена, че сякаш го попари. Опита отново, докато — милиметър по милиметър, и двата му крака се нагазиха в ледената вода. Бяха свикнали. Не спираше да се изумява към какво е способен да привикне човек. Особено ако е претръпнал.
Стоя мълчаливо около минута, докато късаше и ядеше боровинки от близкия храст и се опитваше да не мисли.
А когато започна да мисли, веднага се сети за Ани. Извади мобилния си телефон. Имаше съобщение от нея. Прочете го с усмивка.
Разказваше му как е минал денят й в кантората. Забавна историйка за някакво объркване в интернет. Тривиална случка, но Бовоар четеше всяка дума по два пъти. Представи си недоумението й, изясняването на обстоятелствата, щастливата развръзка. Пишеше му колко много й липсва. И че го обича.
Отговори й. Описа й къде се намира. Каза й, че разследването напредва. Поколеба се, преди да натисне бутона за изпращане, защото знаеше, че макар да не лъжеше, не казваше цялата истина. Не казваше нищо за чувствата си. За объркването си, за гнева си. Гняв, насочен към Франкьор. И същевременно разнопосочен. Изпитваше гняв към брат Реймон, към монасите. Гневеше се, че е в манастира, вместо да е с Ани. Гневеше се на тишината, прекъсвана от безконечни богослужения.
Яд го бе и на себе си, че позволи на Франкьор да му лази по нервите.
Но най-много го беше яд на комисар Франкьор.
Но на Ани не написа нищо подобно. Завърши съобщението с усмихнат емотикон и натисна бутона за изпращане.
Избърса ходилата си в пуловера и отново нахлузи чорапите и обувките си.
Трябваше да се връща. Но вместо това хвърли още един камък в езерото и се загледа в концентричните кръгове, които смущаваха гладката повърхност.
— Най-странното е — каза брат Симон, щом приключи с пеенето, — че думите всъщност пасват идеално.
— Но нали казахте, че текстът е низ от глупости? Куп безсмислици — каза Гамаш.
— Така си е. Имах предвид, че пасват на ритъма на музиката. Текстът на песента трябва да съответства на ритъма.
— И този съответства, така ли? — Гамаш отново погледна към пожълтялата страница, макар да не знаеше какво точно очаква. Че ще се случи някаква магия и той внезапно ще разбере? Но не разбра нищо. Нито думите, нито невмите.
— Мисля, че който и да е написал това, е разбирал от музика — каза брат Симон. — Но не е имал никаква представа как да напише стихове към музиката.
— Като Лернер и Лоу[70] — каза Гамаш.
— Саймън и Гарфънкъл — поде брат Симон.
— Гилбърт и Съливан[71] — продължи Гамаш с усмивка.
Симон се разсмя.
— Чувал съм, че се ненавиждали. Отказвали да стоят в една и съща стая.
— Значи — каза Гамаш, опитвайки се да подреди мислите си, — и двамата сме съгласни, че музиката е великолепна. Но думите са нелепи. С това също сме съгласни.
Брат Симон кимна.
— Смятате, че е дело на авторски тандем? Не един монах, а двама?
— Единият е написал музиката — каза Симон. — А другият е написал думите.
Двамата наведоха глави към листовете в ръцете си. После отново се спогледаха.
— Но това не обяснява защо думите са толкова глупави — каза брат Симон.
— Освен ако авторът на невмите е бил непосветен в латинския. Може да е приел, че съавторът му е написал стихове, достойни по красота на музиката.
— А когато разбрал какво точно означават думите… — каза брат Симон.
— Oui — каза Гамаш. — Стига се до убийство.
— Хората наистина ли са способни да убият за такова нещо? — попита Симон.
— Църквата е кастрирала мъже, за да запази гласовете им сопрано — припомни Гамаш на монаха. — Опрат ли нещата до божествената музика, емоциите вземат връх. Посегне ли й някой, човек е склонен и на убийство.
Брат Симон издаде напред долната си устна и се замисли. Така изглеждаше много млад. Като момче, което подрежда пъзел.
— Приорът ви — каза Гамаш — кое е по-вероятно да е написал? Думите или музиката?
— Музиката, без съмнение. Той бе световен авторитет в областта на невмите и грегорианските псалми.
— Но дали е бил способен да напише оригинална музика с помощта на невми? — попита детективът.
— Той определено познаваше невмите, така че е възможно, предполагам.
— Нещо сякаш ви смущава — каза Гамаш.
— Просто ми се струва крайно невероятно, това е всичко. Брат Матю обичаше грегорианските псалми. Той не просто ги харесваше, а ги обожаваше. Те бяха неговата голяма религиозна страст.
70
Алън Лернер (сценарист и либретист) и Фредерик Лоу (композитор), известни най-вече като автори на музиката и текста за някои от най-успешните мюзикъли на Бродуей. — б. пр.
71
Уилям Гилбърт (драматург) и Артър Съливан (композитор), театрален тандем от викторианската епоха, автори на оперети. — б. пр.