— Какво казахте на инспектор Бовоар?
— Пуснете ме да изляза, Арман.
Гамаш го премери с поглед.
— Страхувате ли се от мен?
— Не, разбира се — отвърна Франкьор, макар че изглеждаше леко уплашен.
— Искате ли да излезете? — Гласът на Гамаш звучеше дружелюбно, но от очите му лъхаше хлад. А съдейки по позата му пред вратата, отговорът нямаше значение.
Франкьор замълча за момент, за да обмисли ситуацията.
— Защо не попитате вашия инспектор какво се случи?
— Престанете с тези училищни игрички, Силвен. Дойдохте, тук с някаква цел. Мислех, че целта ви е да тровите мен, но не е така, нали? Знаехте, че с мен ще ударите на камък. Затова се заловихте с инспектор Бовоар. Той все още се възстановява от раните си…
Франкьор изсумтя презрително.
— Не вярвате ли? — попита Гамаш.
— Всички останали се възстановиха. Вие се възстановихте, за бога. Държите се с него като с бебе.
— Няма да коментирам здравословното състояние на инспектора с вас. Той все още се възстановява, но не е толкова уязвим, колкото си мислите. Вие винаги подценявате хората, Силвен. Това е най-голямата ви слабост. Смятате другите за по-слаби, отколкото са. А себе си за по-силен, отколкото всъщност сте.
— И къде е истината, Арман? Бовоар все още лекува раните си? Или е по-силен, отколкото си мисля? Хората си може да заблуждавате и да ги омагьосвате с глупостите си, но не и мен.
— Не — каза Гамаш. — Твърде добре се познаваме.
Франкьор бе започнал да крачи неспокойно из стаята. Но Гамаш не помръдваше от вратата и не изпускаше комисаря от поглед.
— Какво казахте на инспектор Бовоар? — повтори Гамаш.
— Каквото казах и на вас. Че сте некадърен и че той заслужава повече.
Гамаш внимателно се вгледа в мъжа, който неспокойно кръстосваше стаята. После поклати глава.
— Не е само това. Има още. Кажете ми.
Франкьор спря и се обърна с лице към Гамаш.
— Божичко, Бовоар ви е наговорил нещо, нали? — Франкьор се приближи на сантиметри от Гамаш и се вгледа от упор в очите му. Известно време двамата се взираха един в друг, без да мигнат. — Ако не се е възстановил от раните си, тези рани са му нанесени от вас. Ако е слаб, тази слабост е причинена от вас. Ако е неуверен, то е защото знае, че с вас не е в безопасност. А вие хвърляте вината върху мен.
Франкьор се засмя. Гамаш усети върху лицето си топлия му и влажен дъх с мирис на ментов бонбон.
И отново усети как гневът, така добре овладян, го обзема с пълна сила. Положи огромно усилие да го озапти, отлично разбираше, че врагът му не е този хитър, лицемерен, злобен човек. Негов враг бе той самият. И гневът, който заплашваше да го погълне.
— Няма да позволя да провалите живота на Жан Ги Бовоар. Всяка дума бе произнесена бавно. Ясно. Отчетливо. С глас, който малцина бяха чували от устата на главния инспектор. Глас, който накара началника му да отстъпи назад и заличи усмивката от красивото му лице.
— Вече е твърде късно, Арман — каза Франкьор. — Животът му вече е провален. И вината за това е ваша. Не моя.
— Инспекторе?
Брат Антоан четеше в килията си, когато чу стъпки пред вратата. Надникна в коридора и видя полицая от квебекската полиция, който стоеше отвън със смутено изражение.
— Изглеждате отчаян. Добре ли сте?
— Добре съм — отвърна Бовоар. Дотегнало му беше да го питат едно и също.
Двамата мъже отново се загледаха един в друг. Бяха почти еднакви. Еднакви на възраст, на ръст. С еднакво телосложение. Отрасли в един и същ район.
Но единият бе влязъл в Църквата, за да не я напусне никога. А другият бе напуснал Църквата, за да не се върне никога. И сега се гледаха мълчаливо в мрачния коридор на Saint-Gilbert-Entre-les-Loups.
Бовоар се приближи към монаха.
— Този човек… доминиканецът… Какво знаете за него?
Брат Антоан огледа коридора и пристъпи обратно в килията си. Бовоар го последва.
Съвсем същата килия като тази, в която бе настанен Бовоар, с незначителни лични допълнения. Суитшърт и спортно долнище, захвърлени в ъгъла. Купчина книги до леглото. Биография на Морис Ришар[82]. Сборник с игрови схеми, написан от бивш хокеен треньор на "Монреал Канейдиънс". Бовоар имаше същите книги. Болшинството квебекчани бяха заменили религията с хокея.
Но тук религията и хокеят очевидно съществуваха заедно. Най-отгоре на купчината лежеше книга за историята на манастир в някакво място, наречено Солем. И Библия.
— Брат Себастиен — каза брат Антоан толкова тихо, че Бовоар трябваше да напряга слуха си, за да го чува — е от канцелария във Ватикана, известна в миналото като Инквизицията.
82
Професионален хокеист, който играе в националната хокейна лига на: Канада в периода преди и след Втората световна война (1921–2000). — б. пр.