Докладът звучеше нелепо. Но Гамаш посъветва подчинените си, в това число и Бовоар, да го приемат, да го забравят, да продължат напред.
И доколкото му бе известно, всички го бяха послушали. С изключение на Бовоар.
А сега Гамаш се чудеше дали трябва да му каже, че през последните осем месеца заедно с още няколко служители от командния състав и с помощта на външни хора водеха тайно внимателно и дискретно разследване.
Мор някакъв ни стига.
Но в този случай морът вече бе стигнал Sûretè du Quebec и от години разяждаше структурата й отвътре. От главата надолу.
Силвен Франкьор бе изпратен в манастира да събере информация. Не за убийството на приора. Той бе тук, за да разбере какво знае Гамаш. Или какво подозира.
И Франкьор се опитваше да получи тази информация чрез Бовоар. Провокираше го, притискаше го, опитваше се да го извади от кожата му, да го накара да прекрачи границата.
Гамаш отново усети познатия прилив на гняв.
Искаше му се да разкаже всичко на Бовоар, но се радваше, че не го е направил досега. Така Франкьор щеше да остави Жан Ги на мира. Спокоен, че каквото и да върши Гамаш, то е без участието на Бовоар. Франкьор щеше да е доволен, че е успял да измъкне всичко възможно от Бовоар.
Да, Франкьор бе изпратен тук с цел и Гамаш най-сетне разбра каква е тя. Сега обаче го чоплеше друг въпрос: кой бе изпратил комисаря?
Кой бе началник на главния началник?
— Е? — настоя Бовоар.
— Говорили сме за това много пъти, Жан Ги — каза Гамаш. — Но ако смяташ, че ще помогне, готов съм да поговорим отново. — Той погледна Бовоар право в очите над полукръглите си очила за четене.
Жан Ги бе виждал този поглед много пъти. В траперски хижи. В мръсни мотелски стаички. В ресторанти и бистра. На маса, над чинии с бургери poutine[83]. И над разтворени бележници.
Това правеха — обсъждаха текущото разследване. Анализираха заподозрените, уликите. Обменяха мисли, идеи, догадки.
Повече от десет години Бовоар се бе взирал в същите тези очи над същите тези очила. И макар че невинаги се съгласяваше с началника, неизменно го уважаваше. Дори го обичаше. Така, както могат да се обичат помежду си само братя по оръжие.
Арман Гамаш бе негов началник. Негов шеф. Негов водач. Негов наставник. И много повече.
Един ден, по Божията воля, Гамаш щеше да гледа така своите внуци. Децата на Жан Ги. Децата на Ани.
Бовоар ясно виждаше болката в тези познати очи. И не можеше да повярва, че самият той я е причинил.
— Забравете какво ви наговорих — каза Бовоар. — Глупав въпрос. Няма значение кой е пуснал видеото. Нали?
Колкото и да не му се искаше, последните му думи прозвучаха умолително.
Гамаш се облегна тежко назад и се вгледа в Бовоар за момент.
— Ако имаш нужда да говорим, ще говорим, искам да го знаеш.
Но Бовоар забеляза усилието на Гамаш да го каже. Бовоар знаеше, че той не е единственият пострадал в онзи ден, запечатан във видеото. Не е единственият, който все още носи бремето на преживяното.
— Щетите са нанесени, patron. Прав сте. Трябва да го оставим зад гърба си.
Гамаш свали очилата си и погледна Бовоар право в очите.
— Искам да бъдеш сигурен в едно, Жан Ги. Който и да е разпространил това видео в интернет, един ден ще отговаря за постъпката си.
— Но не пред нас?
— Тук имаме достатъчно работа, която — нека бъдем откровени — изобщо не е лека.
Началникът се усмихна, но това не прикри бдителността в кафявите му очи. Колкото по-скоро успееше да изпрати Бовоар обратно в Монреал, толкова по-добре. Вече беше тъмно, но щеше да разговаря с абата и да изпрати Бовоар още сутринта.
Гамаш придърпа лаптопа към себе си.
— Ще ми се тази пущина да работеше.
— Не — рязко се намеси Бовоар. Пресегна се през бюрото и закри екрана с длан.
Началникът го погледна изненадано.
Бовоар се усмихна.
— Извинете, но днес следобед работих по този въпрос и ми се струва, че открих проблема.
— И сега не искаш аз да прецакам всичко, така ли?
— Точно така.
Бовоар се надяваше, че гласът му звучи небрежно. Надяваше се, че обяснението звучи правдоподобно. Но най-много от всичко се надяваше, че Гамаш ще остави компютъра на мира.
И той го направи. А Бовоар го обърна с екрана към себе си.
Кризата бе овладяна. Той отново се отпусна на стола си. Хроничната болка премина в остри спазми, които се разпростряха по костите и пронизаха костния му мозък. Като коридори, които разнасяха болката до всяка част от тялото му.
83
Национално канадско ястие от пържени картофи, извара и сос, много популярно в Квебек. — б. пр.