— И аз го обичах. Като брат. Лично аз никога не съм имал основание да вярвам, че е изпитвал нещо по-различно — било към вас или към когото и да било другиго.
— Струва ми се, че знам какво може да е казал Матю. Симон спомена, че се прокашлял, преди да заговори, после казал "хомо". И аз пробвах няколко пъти…
Брат Антоан изглеждаше едновременно изненадан и впечатлен.
— … и ето до какъв извод стигнах в крайна сметка. Какво може би се е опитал да каже Матю.
Абатът се прокашля, или поне се престори, че го прави, после каза "хомо".
Антоан го погледна изумен.
— Bon Dieu[84], мисля, че сте прав.
Той самият също пробва, прокашля се, после каза "хомо".
— Но какво е имал предвид брат Матю с това? — попита брат Антоан.
— Не знам — отвърна абатът.
Отец Филип протегна дясната си ръка с дланта нагоре. А брат Антоан, след кратко колебание, я пое. Абатът положи лявата си ръка върху нея и задържа младата длан на монаха, сякаш бе птичка.
— Ала знам, че всичко ще бъде наред, Антоан. И всичко ще бъде както трябва.
— Oui, mon père.
Гамаш втренчи поглед в очите на доминиканеца.
Там се четеше любопитство. Огромно любопитство. Но нямаше и следа от тревога, помисли си Гамаш. Изглеждаше като човек, който знае, че отговорът ще дойде, ако просто потърпи.
Гамаш харесваше този монах. Всъщност харесваше повечето от тях. Или поне не го изпълваха с неприязън. Но този млад доминиканец притежаваше някакво обезоръжаващо качество. Гамаш знаеше, че е мощно и опасно и би било изключително глупаво от негова страна да му се поддаде.
Доминиканецът излъчваше спокойствие и привличаше доверие.
Тогава главният инспектор проумя защо новодошлият едновременно го привлича и го кара да стои нащрек. Същите методи използваше и той при разследването на престъпления. Ако главният инспектор разследваше поведението на монасите, монахът доминиканец разследваше поведението на Гамаш. И Гамаш знаеше, че единствената действаща защита в подобни ситуации бе, колкото и странно да звучеше, пълната откровеност.
— Ето откъде е мелодията, която си тананиках по време на вечерята.
Гамаш разгърна томчето с молитви, което след убийството винаги носеше със себе си, и подаде пожълтелия пергамент на брат Себастиен.
Монахът го взе. Младите му очи нямаха нужда от помощ, за да прочетат написаното, дори на слабата светлина. Гамаш за миг откъсна поглед от монаха и се обърна към Бовоар.
Жан Ги също наблюдаваше доминиканеца, но очите му изглеждаха почти стъклени. Може би заради светлината. Очите на всички изглеждаха странно в това тясно скривалище. Главният инспектор отново се обърна към брат Себастиен. Устните на доминиканеца се движеха без звук.
— Къде го намерихте? — попита накрая монахът и за миг отклони поглед от пергамента.
— Върху тялото на брат Матю. Открихме го свит на кълбо около това.
Монахът се прекръсти. Направи го автоматично, но успя да насити този жест със смисъл. После брат Себастиен пое дълбоко глътка въздух. И кимна.
— Знаете ли какво е това, господин главен инспектор?
— Знам, че са невми. — Детективът плъзна показалец по древните музикални ноти. — А думите са на латински, макар че нямат особен смисъл, доколкото ми е известно.
— Нямат, така е.
— Някои от гилбертинците смятат, че думите са преднамерено обидни — каза Гамаш. — А невмите като мелодия са пародия на песнопение. Сякаш някой е взел формата на грегориански псалм и умишлено го е превърнал в карикатура.
— Думите са глупави, но не са обидни. Ако този текст по някакъв начин омаловажаваше вярата, бих се съгласил, че е оскърбителен, но в случая не е така. Дори забелязвам, че в тези слова нито веднъж не се споменава Бог, Църквата или религията. Сякаш авторът, който и да е той, се е старал да страни от тях.
— Защо?
— Не знам. Но със сигурност знам, че това не е ерес. Ако вашата специалност е разкриването на убийства, господин главен инспектор, моята е да разпознавам ерес. Това е едно от нещата, с които се занимава Конгрегацията за доктрината на вярата. Преследваме ереста и еретиците.
— И преследването ви доведе тук?
Доминиканецът се замисли над въпроса или по-скоро над отговора си.
— Пътят е дълъг десетки хиляди километри и е отнел стотици години. Отец Клеман правилно е решил да замине. В архивите на Инквизицията има заповед, подписана лично от самия Велик инквизитор, за разследване на гилбертинците.