— Но защо? — попита Бовоар и се постара да се съсредоточи. Струваше му се същото като да разследваш зайчета или котенца.
— Защото основателят им е Гилберт от Семпрингам.
— Искали са да ги разследват заради крайна безличност? — попита Бовоар.
Брат Себастиен се засмя, но веднага се овладя.
— Не, заради крайна преданост. Това е един от парадоксите на Инквизицията. Крайната вяра и преданост ставали подозрителни.
— Защо? — попита Бовоар.
— Защото не могат да бъдат контролирани. Хората, които силно вярвали в Бог и били предани на своите ордени и абати, отказвали да се огънат пред волята на Инквизицията или инквизиторите. Били твърде силни.
— Значи Гилберт е станал подозрителен, защото е защитил своя архиепископ? — попита Гамаш, опитвайки се да следва лабиринта на църковната логика. — Но това се е случило шест века преди Инквизицията. А Гилберт е защитавал Църквата от мирската власт. Редно е Църквата да го обяви за герой, а не за заподозрян. Макар и векове по-късно.
— Шестстотин години са нищо за организация, изградена върху хилядолетни събития — каза Себастиен. — А всеки, който се изправя в нечия защита, става мишена. Вие би трябвало да го знаете, господин главен инспектор.
Гамаш го погледна внимателно, но лицето на монаха си остана безизразно. В думите му нямаше скрит смисъл. Или предупреждение.
— Ако гилбертинците не бяха изчезнали, вероятно щяха да хванат пътя на катарите[85].
— И кой е той? — попита Бовоар. Но още щом видя изражението на началника, разбра, че едва ли ставаше въпрос за ваканция в "Клуб Мед"[86].
— Били са изгорени живи — отвърна брат Себастиен.
— Всичките? — попита Бовоар. Лицето му сивееше на бледата светлина.
Монахът кимна.
— Всички. До последния мъж, жена, дете.
— Защо?
— Църквата ги смятала за свободомислещи, за твърде независими. Започнали да стават все по-влиятелни. Катарите били известни като "добрите хора". А добрите хора са голяма заплаха за недотам добрите.
— И затова Църквата ги е убила?
— Но преди това се опитала да ги върне обратно в кошарата — каза брат Себастиен.
— Вашият основател свети Доминик не твърдеше ли, че катарите не са истински католици? — попита Гамаш.
— Но заповедта за унищожаването им е издадена едва няколко века по-късно. — Монахът се поколеба и когато отново заговори, гласът му звучеше тихо, но ясно и отчетливо. — Мнозина от тях били осакатени и върнати обратно, за да плашат останалите, но това само укрепило решителността на катарите. Водачите им се предали, за да умилостивят Църквата, но не се получило. Всички били убити, дори онези, които случайно се намирали в този район. Невинни хора. Когато един от войниците попитал как да ги различи от катарите, му отговорили да убива всички подред, а после Господ ще се погрижи.
Брат Себастиен изглеждаше така, сякаш го виждаше. Сякаш бе присъствал. А Гамаш се запита от коя страна на манастирските стени би се намирал този монах от Конгрегацията за доктрината на вярата.
— Значи Инквизицията би постъпила по същия начин и с гилбертинците? — попита Бовоар. Вече не изглеждаше замаян. Този монах бе успял да го изтръгне от унеса му.
— Не може да се каже със сигурност — каза Себастиен, макар че думите му звучаха по-скоро като самозалъгване, отколкото като реалност. — Но отец Клеман постъпил мъдро и заминал. Постъпил мъдро и потънал в неизвестност.
Брат Себастиен отново пое дълбоко глътка въздух.
— Това не е ерес. — Той погледна към листа в ръцете си. — Говори се за чорапи, а припевът е Non sum pisces.
Гамаш и Бовоар го погледнаха с недоумение.
— Аз не съм риба — преведе доминиканецът от латински.
Гамаш се усмихна, а Бовоар изглеждаше все така объркан.
— Ако не е ерес, какво е тогава? — попита началникът.
— Една удивително красива мелодия. Песнопение, макар и не грегориански хорал. Използвани са всички правила, но са леко изменени, сякаш това — той посочи с пръст към пергамента — е напълно нова структура, изградена върху старата основа.
Той вдигна поглед, първо към Бовоар, после към Гамаш. Очите му светеха от вълнение. На лицето му отново грейна усмивка.
— Мисля, че това далеч не е карикатура на грегориански псалм, а точно обратното — уважение, отдаване на почит. Възхвала дори. Композиторът е използвал невмите, но по начин, какъвто не съм виждал никога досега. Тук те са толкова много.
— Брат Симон направи копия, за да може заедно с останалите монаси да транскрибира невмите в ноти — обясни Гамаш. — Той предполага, че тези невми са предназначени за повече гласове. За напластяване на гласове. За хармонизиране.
85
Катарството е религиозно течение, възникнало в средата на X век и определено от Римокатолическата църква като ерес. — б. пр.