Мъжете се обърнаха. После още веднъж.
— Извинете ме, mon père[16] — каза Гамаш. — Но къде е трупът?
Без да каже и дума, абатът дръпна библиотеката към себе си. Тримата мъже тревожно вдигнаха ръце, за да я подпрат, но вместо да падне, тя се отвори като врата.
През неочаквано зейналата в каменната стена дупка нахлу ярка светлина. Зад нея се простираше зелена трева, осеяна с окапали листа. И храсти в различен стадий на есенно обагряне. И едно-единствено огромно дърво. Клен. В центъра на градината.
Ала погледът на Гамаш се насочи право към другия край на зелената площ и свитата там фигура. И към двамата монаси в дълги роби, които стояха неподвижно на две-три крачки от тялото.
Полицаите от Sûretè прекрачиха прага на последната врата. И се озоваха в тази неочаквана градина.
— Света Марийо, майко Божия — тихо припяваха монасите с ниски, мелодични гласове. — Моли се за нас, грешниците…
— Кога го открихте? — попита Гамаш, докато предпазливо пристъпваше към тялото.
— Секретарят ми го откри след утренята. — Щом видя изражението на Гамаш, абатът обясни: — Утринната молитва приключва в осем и петнайсет. Брат Матю е бил намерен около девет без двайсет. Секретарят ми веднага е тръгнал да търси лекаря, но вече е било твърде късно.
Гамаш кимна. Зад себе си чуваше как Бовоар и Шарбоно разопаковат оборудването за оглед на местопрестъплението. Главният инспектор погледна към тревата и деликатно направи знак на абата да отстъпи няколко крачки назад.
— Désolé, отче Филип, но се налага да бъдем внимателни.
— Съжалявам — отвърна абатът и се отдръпна настрана. Изглеждаше безпомощен, объркан. Не само заради трупа, но и заради внезапната поява на хора, които не познаваше.
Гамаш потърси погледа на Бовоар и дискретно посочи към земята. Бовоар кимна. Вече бе забелязал разликата между тревата тук и в останалата част от градината. Тук връхчетата бяха полегнали. И сочеха към тялото.
Гамаш отново се обърна към абата. Отец Филип бе висок и слаб мъж. Гладко избръснат като останалите монаси, с едва набола посивяла коса.
Дълбоките му сини очи не изпускаха замисления поглед на Гамаш, сякаш абатът търсеше начин да проникне в главата му. Главният инспектор не отмести поглед, но наистина се почувства като претършуван.
Абатът отново скри ръце в ръкавите на робата си. Зае същата поза като останалите двама монаси, които недалеч от трупа се молеха със затворени очи.
— Радвай се, благодатна Марийо…
Броеницата[17]. Гамаш веднага я разпозна. И насън можеше да я каже.
— … Господ е с тебе…
— Кой е той, Père Abbè[18]?
Гамаш бе застанал така, че той да вижда тялото, но не и абатът. При някои разследвания главният инспектор лишаваше заподозрените от възможността да загърбят трупа. Искаше да виждат убития. Искаше гледката да дразни, да разкъсва, да пронизва.
Но не и в този случай. Подозираше, че този кротък човек никога няма да забрави подобна гледка. И че може би чрез съчувствие щеше по-бързо да стигне до истината.
— Матю. Брат Матю.
— Капелмайсторът? — попита Гамаш. — О…
Главният инспектор леко наведе глава. Смъртта винаги означаваше загуба. Насилствената смърт отваряше още по-голяма рана. Загубата изглеждаше още по-тежка. Но да загубиш точно този човек? Арман Гамаш отново погледна към свитото на топка тяло. Коленете, придърпани възможно най-близо до брадичката. Преди смъртта.
Отец Матю. Капелмайсторът на Saint-Gilbert-Entre-les-Loups. Човекът, чиято музика Гамаш бе слушал по време на полета.
Гамаш имаше чувството, че го познава. Не визуално, разбира се. Никой не го беше виждал. Нямаше никакви снимки на отец Матю, нито портрети. Но милиони хора, в това число и Гамаш, имаха усещането, че го познават по други начини, много по-съкровени от външния вид.
Това действително бе голяма загуба, и то не само за уединеното отшелническо братство.
— Капелмайсторът — потвърди абатът. Обърна се, погледна към човека на земята и продължи съвсем тихо, почти като шепот. — И наш приор[19]. — Абатът отново се обърна към Гамаш. — И мой приятел.
17
Светата броеница (от латински — "Розариум", "розова градина" или "венец от рози") е една от най-разпространените католически молитви. Разделена на пет части, известна още като "Малкото евангелие". — б. пр.
19
Титла на глава на по-малък католически манастир или на първия по старшинство след абата в монашеската общност. — б. пр.