Той затвори очи и застина. После ги отвори. Бяха много сини. Абатът си пое дълбоко въздух. Опитва се да се вземе в ръце, помисли си Гамаш.
Познаваше това чувство. Когато предстоеше нещо дълбоко неприятно и болезнено за вършене. Това бе мигът преди решителната крачка.
Щом издиша, отец Филип направи нещо неочаквано. Усмихна се. Съвсем леко, почти незабележимо. Погледна Арман Гамаш с такава топлота и откровеност, че главният инспектор усети как се вкаменява.
— Всичко ще бъде наред — каза отец Филип, докато гледаше Гамаш право в очите. — Всичко ще бъде наред; и всичко ще бъде добре.[20]
Гамаш изобщо не очакваше абатът да каже точно това и му отне известно време да отговори.
— Merci. Аз вярвам, че ще е така, топ père — каза накрая Гамаш. — А вие?
— Юлиана от Норич не би излъгала — отвърна отец Филип със същата лека усмивка.
— Може би не — каза Гамаш. — Но от друга страна, Юлиана от Норич е писала за божествената любов и едва ли се е сблъсквала с убийство в манастира си. За разлика от вас, опасявам се.
Абатът продължаваше да гледа главния инспектор. Но не гневно, усещаше Гамаш. Предишната топлота си оставаше. Ала умората се бе завърнала.
— Вярно е.
— Бихте ли ме извинили, Реrе Abbe?
Главният инспектор заобиколи абата и огледа терена, като внимателно пристъпваше през тревата и цветната леха. Към брат Матю.
Там коленичи.
Не протегна ръка. Не докосна. Арман Гамаш просто гледаше. Събираше с поглед улики, но и впечатления.
Според него брат Матю не си бе отишъл кротко. Бе коленичил до много хора, убити толкова бързо, че дори не бяха разбрали какво се е случило.
Не и приорът. Той знаеше какво се е случило и какво предстои да се случи.
Гамаш се извърна и отново погледна към тревата. После към мъртвеца. Главата на брат Матю бе разбита от едната страна. Главният инспектор се наведе по-близо. Изглежда, му бяха нанесли поне два, а може би и три удара. Достатъчно да ранят смъртоносно. Но не достатъчно да убият мигновено.
Приорът, помисли си Гамаш, трябва да е имал корава глава.
Той по-скоро усети, отколкото видя, Бовоар да коленичи до него. Хвърли поглед през рамо и видя до Бовоар и капитан Шарбоно. Бяха донесли принадлежностите си за събиране на улики.
Гамаш обърна поглед към градината. Полицейска лента опасваше тревата и очертаваше пътека към цветната леха.
Абатът отново се бе присъединил към останалите монаси и заедно пееха "Аве Мария".
Бовоар извади бележника си. Нов труп — нов бележник.
Самият Гамаш не си водеше записки, а предпочиташе да слуша.
— Какво мислите? — обърна се главният инспектор към Шарбоно.
Капитанът се ококори.
— Moi?
Гамаш кимна.
За един кошмарен момент капитан Шарбоно не мислеше нищо. Съзнанието му се изпразни от съдържание като това на мъртвеца. Взираше се в Гамаш и не помръдваше. Но осъзна, че Гамаш не се държи високомерно или взискателно, а просто проявява вежливост. Не беше капан или номер.
Сърцето на Шарбоно постепенно забави ритъм, а мозъкът му се забърза.
Гамаш се усмихна окуражително.
— Не бързайте. Предпочитам добре обмисления отговор пред прибързания.
— … моли се за нас, грешниците…
Тримата монаси припяваха недалеч от тримата коленичили полицаи.
Шарбоно огледа градината. Беше опасана с високи зидове. Единственият вход и изход беше през библиотеката. Нямаше стълба, нито какъвто и да било друг знак, че някой е прескочил стената. Той вдигна поглед. Към градината нямаше и визуален достъп. Никой не би могъл да види какво се бе случило тук.
Какво се бе случило тук? Главен инспектор Гамаш искаше мнението му? Очакваше неговия ерудиран, дълбокомислен анализ.
"Господи — молеше се той. — Господи, дай ми мнение."
Когато инспектор Бовоар се обади и помоли някой от местните полицаи на Sûretè да ги посрещне на летището и да ги придружи до манастира, капитан Шарбоно сам се зае със задачата. Като началник на управлението можеше да назначи всекиго. Но той не се поколеба и за миг.
Искаше лично да се заеме.
И не просто за да види известното абатство отвътре.
Капитан Шарбоно искаше и да се запознае с главен инспектор Гамаш.
— Ето там по тревата има кръв. — Шарбоно махна към един участък, ограден с полицейска лента. — А съдейки по петната върху тревата, сякаш е пълзял няколко крачки в онази посока.
— Или е бил влачен — предположи Гамаш — от убиеца си.
— Едва ли, patron[21]. Няма дълбоки отпечатъци от стъпки по тревата или тук, в цветната леха.
20
От "Проявления на Божествената любов" на Юлиана от Норич, бенедиктинска монахиня, светица на католическата църква (1342–1416). — б. пр.