— Боя се, че не.
— Никой от двама ви не го е виждал досега? — упорстваше Гамаш.
Лекарят хвърли поглед към абата. Отец Филип продължаващ ще да се взира в думите. Накрая поклати глава.
След кратко мълчание Бовоар посочи към страницата.
— А тези неща какви са?
Мъжете отново се наведоха напред.
Над всяка дума имаше миниатюрни завъртулки с мастило. Като вълнички. Или крила.
— Това са невми, струва ми се — каза най-сетне абатът.
— Невми? — попита Гамаш. — Какво е това?
Абатът изглеждаше видимо смутен.
— Това са музикални ноти.
— Никога не съм виждал такива — каза Бовоар.
— Няма къде да ги видите. — Абатът вдигна поглед от страницата и отстъпи назад. — Не се използват от хиляда години.
— Не разбирам — каза Гамаш. — Нима тази страница е на хиляда години?
— Възможно е — каза отец Филип. — Това би могло да обясни: и текста. Може да е църковна песен, за която е използвана стара форма на латински език.
Но не изглеждаше убеден.
— Под "църковна песен" имате предвид грегорианска църковна песен? — попита главният инспектор.
Абатът кимна.
— Възможно ли е това да е — Гамаш посочи към страницата — грегорианска църковна песен?
Абатът отново погледна към страницата и поклати глава.
— Не знам. Объркват ме думите. На латински са, но са безсмислени. Грегорианските песнопения следват много стари и строго установени правила и почти винаги са от псалми. А това не е.
Отец Филип потъна в обичайното си мълчание.
Нямаше какво повече да се научи от листа. Поне засега. Гамаш се обърна към лекаря.
— Продължавайте, моля.
През следващите двайсет минути брат Шарл постепенно свали няколкото слоя дрехи от тялото на брат Матю, борейки се с трупното вкочаняване.
Докато накрая помежду им не остана единствено голото тяло на мъжа върху металната маса.
— На колко години беше брат Матю? — попита Гамаш.
Мога да ви покажа здравния му картон — каза лекарят — но мисля, че беше на шейсет и две.
— В добро здраве?
— Да. Леко увеличена простата, леко повишен ПСА[24], но беше под наблюдение. Имаше и десетина килограма наднормено тегло, както виждате. Но не беше прекалено пълен. Препоръчах му повече физически упражнения.
— Как? — попита Бовоар. — Трудно би се записал на фитнес. Да не би да се е молил по-усилено?
— Ако е така — каза докторът, — едва ли е първият човек, решил да се втали с молитви. Но по стечение на обстоятелствата през зимата успяхме да сформираме два хокейни отбора. Далеч сме от калибъра на НХЛ[25], но сме изненадващо добри. И много надъхани за победа.
Бовоар стоеше вторачен в брат Шарл, все едно монахът му говореше на латински. Звучеше направо невероятно. Монаси да играят състезателен хокей? Веднага си ги представи на терен върху замръзналото езеро. Блъскат се един в друг. Черни роби се веят.
Здрав дух в здраво тяло.
Може би тези мъже не бяха чак такива особняци, за каквито ги мислеше.
Или може би точно това ги превръщаше в още по-големи особняци.
— И той? — попита главният инспектор.
— И той какво? — попита лекарят.
— Брат Матю увеличи ли физическото натоварване?
Брат Шарл погледна към тялото върху масата и поклати глава, после срещна погледа на Гамаш. Очите на монаха отново се усмихваха, макар че гласът му звучеше напълно сериозно.
— Приорът не приемаше лесно съвети.
Гамаш задържа погледа му, докато брат Шарл наведе глава и отново заговори.
— Иначе беше в добро здраве.
Главният инспектор кимна и погледна надолу към голия мъж върху масата. С нетърпение беше очаквал да види дали брат Матю наистина има рана в коремната област.
Там обаче нямаше нищо. Само провиснала сивееща кожа. Тялото му, с изключение на счупения череп, беше непокътнато.
Гамаш все още не можеше да види ударите, довели до финалното, катастрофално смазване на черепа. Но щеше да ги открие. Тези неща никога не изникваха неочаквано. Щеше да се появи диря от по-малки рани, синини, наранени чувства. Обиди и забрани.
Главният инспектор щеше да ги проследи. А те неизбежно щяха да го отведат до човека, превърнал този мъж в труп.
Главен инспектор Гамаш погледна към бюрото и пожълтелия лист плътна хартия. С неговите… как се наричаха онези завъртулки?
Невми.
И почти неразбираемия текст.
С изключение на две думи.
Dies irae.
Ден на гняв. От траурната меса.
Какво се бе опитвал да направи приорът в часа на смъртта си? Когато е можел да направи само още едно нещо в живота си, какво бе направил? Не беше написал в меката пръст името на убиеца си.
24
Простатно-специфичен антиген; тест, който основно се използва при скрининг за рак на простатата. — б. пр.