— Не знам — отвърна Люк. — Бих ви казал, ако знаех.
Главният инспектор внимателно се вгледа в брат Люк и заключи, че вероятно казва истината. Монахът обичаше псалмите и несъмнено изпитваше уважение и възхищение към приора. Брат Люк не би прикривал човек, посегнал и на псалмите, и на приора. И все пак, дори да не знаеше кой го е извършил, може би имаше своите подозрения. Както бе казал абатът, Гамаш имаше нужда от доказателства, но един монах се нуждаеше само от вярата си. Дали брат Люк вярваше, че знае кой е потъпкал псалмите и е убил приора? И дали бе достатъчно дързък да смята, че е способен да се справи с тях сам?
Главният инспектор остана загледан в очите на монаха, а когато заговори, гласът му звучеше строго.
— Трябва да ми помогнете да открия извършителя.
— Не знам нищо.
— Но подозирате.
— Не. Не е вярно.
— Тук броди убиец, младежо. Затворен е тук с нас. С вас.
Гамаш видя страха в очите на Люк. Един млад мъж, който по цял ден седеше сам с ключа към външния свят, завързан за връв около кръста му. Единственият изход беше на крачка от него. Ако убиецът някога решеше да избяга, може би щеше да е буквално през трупа на младия монах. Дали Люк си даваше сметка за това?
Главният инспектор се отдръпна назад, но съвсем леко.
— Разкажете ми каквото знаете.
— Знам само, че не всички се радваха на записа.
— На новия? Онзи, който приорът е подготвял?
Брат Люк поклати глава.
— На стария? Първия запис?
Брат Люк кимна.
— Кой беше недоволен?
Брат Люк видимо посърна.
— Трябва да ми кажеш, синко — настоя Гамаш.
Люк се наведе напред. За да прошепне. Очите му се стрелнаха към сумрачния коридор. Гамаш също се наведе напред. За да чуе.
Но преди да успее да каже каквото и да било, брат Люк ококори очи.
— Ето къде сте, мосю Гамаш. Вашият инспектор каза, че може да сте тук. Дойдох да ви заведа на вечеря.
Брат Симон, секретарят на абата, стоеше в коридора на няколко стъпки от вратата на портиера. Със скрити в ръкавите ръце и смирено наведена глава.
Дали беше чул разговора им? — запита се Гамаш.
Това бе монахът, чиито очи никога не се затваряха напълно. Който наблюдаваше всичко и който, както Гамаш подозираше, чуваше всичко.
ГЛАВА ЕДИНАЙСЕТА
Двама монаси излязоха от кухнята, понесли купи с дребни пресни картофи с масло и див лук. Следваха броколи, тиква и касероли с печива. Върху дългата маса в столовата бяха наредени дъски за хляб с топли багети, а насядалите на дългите пейки монаси безмълвно си подаваха подноси с масло и сирена.
Монасите обаче почти не докосваха храната. Подаваха си един на друг купите с хляба, но си вземаха символични количества.
Нямаха апетит.
Което поставяше Бовоар в деликатно положение. Искаше му се да трупа в чинията си огромни количества от всичко, докато купчината не стигне до нивото на очите му. Искаше да направи Олтар на храната, а после да я изяде. Всичката.
Когато пристигна първата касерола — ароматно печиво от праз и сирене с хрупкава коричка отгоре, той се поколеба, загледан в скромните количества, които всички останали си вземаха.
После загреба с лъжицата гигантска порция и я пльосна в чинията си.
"Убийте ме с камъни", помисли си. А монасите изглеждаха така, сякаш можеше и да го направят.
Абатът наруши мълчанието с молитвата преди ядене. После, след като вечерята бе сервирана, друг монах се изправи и тръгни към аналоя[33], където прочете молитва.
Нито дума не бе изречена в разговор.
Нито дума не бе изречена за дупката в редиците им. За липсващия монах.
Но брат Матю присъстваше съвсем осезаемо, надвиснал над тях като призрак. Възползваше се от тишината, за да расте, докато накрая не изпълни цялата столова.
Гамаш и Бовоар не седяха един до друг. Като деца, на които не може да се има доверие, бяха настанени в двата противоположни края на масата.
Към края на вечерята главният инспектор сгъна кърпичката си и се изправи.
Брат Симон, който седеше срещу него, му махна — първо съвсем деликатно, после по-енергично — да седне обратно на мястото си.
Гамаш го погледна в очите и също махна, за да покаже, че е разбрал посланието, но така или иначе ще направи онова, което е намислил.
В другия край на пейката Бовоар също се изправи, щом видя началника да става.
Възцари се пълна тишина. Секна дори дискретното потракване на прибори. Всички вилици и лъжици застинаха във въздуха или бяха оставени на масата. Всички погледи залепнаха върху началника.
Той бавно се запъти към аналоя и погледна отвисоко към масата. Дванайсет монаси от едната страна. Единайсет монаси от другата. Цялата стая, цялото братство — извън равновесие.
33
Аналой (или аналогий) — висока масичка, върху която се поставят икони и църковните книги при четения. — б. пр.