Имаше обаче една илюстрация. Спящите вълци, сгушени заедно, свити на кълбо.
Вълци, помисли си Гамаш, отстъпи назад и прибра очилата си в джоба на халата. Вълци. Какво знаеше за вълци в Библията? Какво символизираха?
Знаеше за Ромул и Рем. Спасени от вълчица. Откърмени. Но това бе от римската митология, а не от Библията.
Болшинството библейски образи бяха по-миловидни. Овце, риби. Но, естествено, "миловиден" зависеше от гледната точка. Овцете и рибите обикновено биваха убивани. Не, вълците бяха по-агресивни. Във всеки случай убиваха.
Необичайна символика не само на плочата, но и на самото име на манастира. Saint-Gilbert-Entre-les-Loups. Свети Гилберт сред вълците.
Още по-странно, като се има предвид баналният, макар и безкраен живот на свети Гилберт. Как изобщо можеше да го свързват с вълци?
Хрумваше му единствено "вълк в овча кожа". Но това беше ли от Библията? Гамаш си мислеше, че е оттам, но вече се колебаеше.
Вълк в овча кожа.
Може би монасите в това абатство бяха влезли в ролята на хрисими овце. Просто следваха овчаря. Работеха, молеха се, пееха. Очакваха тишина и спокойствие, да бъдат оставени на мира зад заключената си порта. За да се занимават необезпокоявани със задачата да възхваляват Бог.
С изключение на един от тях. Имаше ли вълк в кошарата? В дълга черна роба, с бяла качулка и връв около кръста. Кой беше той — убиецът или жертвата? Вълкът ли беше убил монаха, или монахът беше убил вълка?
Гамаш отново насочи вниманието си към плочата. И осъзна, че не я е прочел цялата. Беше пропуснал бележката под линия най-долу. Колко важна в крайна сметка можеше да е една бележка под линия за човек, чийто живот от игла до конец беше просто една бележка под линия? Бе я прочел по диагонал. Споменаваше се нещо за архиепископ. Но сега се наведе и застана почти на четири крака, за да види думите по-отблизо. Отново извади очилата си за четене и присви очи към бронзовото допълнение.
Там пишеше, че Гилберт бил приятел на Кентърбърийския архиепископ и му се бил притекъл на помощ. Гамаш се взираше в текста, опитвайки се да проумее защо това беше важно. Иначе защо да го споменават?
Накрая се изправи на крака.
Гилберт от Семпрингам бе умрял през 1189. След шейсет години активна служба в Църквата. Гамаш пресметна наум.
Това означаваше…
Гамаш отново погледна към плочата и към думите, които почти опираха в пода. Това означаваше, че неговият приятел, онзи, на когото се е притекъл на помощ, беше Томас Бекет[36].
Томас á Бекет.
Гамаш загърби плочата и застана с лице към Светия храм.
Томас á Бекет.
Гамаш бавно тръгна между пейките, потънал в размисъл. Качи се на олтара и бавно описа с фенерчето дъга около себе си. После го изключи. И остави мълчанието и тишината да го обгърнат отново.
Свети Томас Бекет.
Убит в катедралата си.
Вълк в овча кожа. Това беше от Библията, но често се цитираше като думи на Томас á Бекет, нарекъл убийците си "вълци в овчи кожи".
Т. С. Елиът бе написал пиеса за тези събития. Убийство в катедралата.
"Мор някакъв ни стига — цитира Гамаш под носа си. — Ние чакаме и чакаме…"[37]
Ала на главния инспектор не му се наложи да чака дълго. Съвсем скоро мълчанието бе нарушено.
Монотонно пеене. Все по-близо.
Началникът направи няколко крачки, но не успя да слезе от олтара, преди да види как монасите, с вдигнати бели качулки, се точат в колона към него. Всеки носеше свещ. Подминаха го, все едно го нямаше, и заеха обичайните си места на пейките.
Монотонното пеене спря и всички като по команда свалиха качулките си.
Двайсет и три чифта очи се вторачиха в него. Мъж по пижама и халат насред олтара им.
ГЛАВА ТРИНАЙСЕТА
— И какво казахте? — попита Бовоар, без изобщо да си направи труда да прикрие изумлението си. Намираха се в кабинета на приора, точно преди да тръгнат за закуска.
— Какво можех да кажа? — отвърна Гамаш и вдигна поглед от записките си. — Казах Bonjour, поклоних се на абата и седнах на една от пейките.
— Останахте? По пижама?
— Стори ми се малко късничко да си тръгвам — усмихна се Гамаш. — Освен това носех роба. Като тях.
— Не. Вашето е халат за баня.
— И все пак…
— Май ще ми е нужна психотерапия — измърмори Бовоар.
Гамаш отново се съсредоточи в записките си. Трябваше да признае, че никой не беше очаквал да започне деня си по този начин. Монасите не подозираха, че ще открият мъж по пижама на олтара по време на първата молитва в пет сутринта, а Гамаш не подозираше, че той ще бъде този мъж.
36
Архиепископ на Кентърбъри (от 1162 г. до смъртта му), почитан като светец и мъченик от католическата и англиканската църква. След конфликт с Хенри II е убит в Кентърбърийската катедрала от последователите на краля. "Томас á Бекет" е остарял начин на изписване на името, вероятно като имитация на Томас á Кемпис. — б. пр.