Началникът отпи глътка от сайдера.
— Хубаво питие — каза той и остави чашата си на масата. — Разбрах, че разменяте боровинки за сайдер от един манастир на юг.
Със същия успех можеше да говори и на камамбера.
Да беше изключително неловко светско мероприятие, Гамаш щеше да се откаже и вероятно щеше да се обърне към монаха от другата си страна, ала разследваха убийство. Такава алтернатива не съществуваше. Затова главният инспектор отново се обърна към брат Симон, твърдо решен да пробие защитата му.
— "Червен Роуд Айланд".
Лъжицата на брат Симон се потопи в супата, а главата му бавно се обърна. За да погледне Гамаш.
— Pardon?. — попита. Великолепието на гласа му личеше дори и в една дума. Плътен. Мелодичен. Като гъсто кафе или отлежал коняк. С всичките му нюанси и дълбочина.
Гамаш изненадано осъзна, че за целия си престой тук не е чул от устата на секретаря повече от десетина думи.
— "Червен Роуд Айланд" — повтори Гамаш. — Великолепна порода.
— Какво знаете за тях?
— Ами имат удивително оперение. И според мен са твърде подценявани.
Гамаш, естествено, нямаше никаква представа какво говори, знаеше само, че звучи добре и може да предизвика интереса на този човек. Защото се бе случило малко чудо. Главният инспектор си бе припомнил едно-единствено изречение от всичките си разговори с абата.
Брат Симон имаше слабост към кокошки.
Гамаш, който нямаше слабост към кокошки, успя да се сети само за една порода. И точно преди да каже "Фогхорн Легхорн", се случи първото чудо и той се сети тъкмо навреме, че това бе персонаж от анимационно филмче, а не порода.
Camptown racetrack's five miles long.[65] За ужас на началника, любимата песен на анимационния герой се бе промъкнала в главата му. Дууда. Гамаш се опита да отбие атаката. Дууда.
Обърна се към брат Симон с надеждата, че остроумната му вметка е проработила. Дуу-да, дуу-да.
— Вярно е, че са с добър нрав, но внимавайте. Може да ви нападнат, ако ги дразните — каза брат Симон.
С тези три вълшебни думи — "Червен Роуд Айланд", Гамаш не просто бе пробил защитата на монаха. Портите на крепостта бяха широко отворени. И главният инспектор влезе с парадна крачка.
Гамаш обаче се зачуди какво ли би могло да подразни една кокошка. Може би същите неща, които дразнеха брат Симон и другите монаси, натъпкани в тесните си килии. Не можеше да се каже, че приличат на свободно отглеждани монаси. По-скоро на сардини в консерва.
— Имате ли такива?
— Червени "Роуд Айланд"? Не. Те са жилави, но засега сме открили само една порода, която вирее добре толкова далеч на север.
Секретарят на абата се бе обърнал изцяло към Гамаш. От необщителността му нямаше и следа. Монахът почти умоляваше Гамаш да му зададе въпроса. И главният инспектор, естествено, не чака втора покана.
— И коя е тази порода? — Гамаш се надяваше — молеше се! — брат Симон да не го кара да гадае.
— Ще се пукнете от яд, че не сте се сетили — каза брат Симон, почти замаян от радост.
— Сигурен съм.
— "Шантиклер"!
Брат Симон го каза толкова триумфално, че Гамаш едва не се пукна от яд, че не се е сетил, преди да загрее, че никога досега не е чувал за тази порода.
— Ама разбира се — каза. — "Шантиклер." Какъв съм глупак. Легендарна кокошка.
— Прав сте.
В продължение на десет минути Гамаш слушаше, а брат Симон жестикулираше, рисуваше скици с тумбестия си пръст върху дървената маса и не спираше да говори за "Шантиклер". И за собствения си многообичан петел — Фернандо.
— Фернандо? — не се стърпя Гамаш.
Симон се засмя, а монасите около него направо се смаяха. Едва ли бяха чували този звук от устата му досега.
— Честно ли? — попита Симон и се наведе към Гамаш. — Имах предвид песента на АББА.
Монахът изпя познатата мелодия, една-единствена фраза за барабани и тътен на оръжия. Гамаш усети как сърцето му подскача, сякаш иска да се намести в гърдите на този монах. Той имаше изключително красив глас. Докато другите гласове бяха великолепни заради чистотата си, този на Симон се отличаваше със своята тоналност, с плътността си. Извисяваше простичката популярна песен до нещо вълшебно. Гамаш осъзна, че му се иска брат Симон да има и кокошка на име Мама Миа.
Това бе човек, изпълнен със страст. Към кокошките — със сигурност. Беше друг въпрос дали питаеше страст към музиката или към Бог, или към монашеския живот.
От зори до мрак, дууда.[66]
65