Питам дали Питър познава Ури, изпратен от института „Шимър“ на разкопките при манастира „Верне“. Познавал го. Ури все още пътува по работа.
Питър запалва къса пура. Вдишва с наслада. Наблюдава ме с любопитство през облака цигарен дим.
— Защо — пита той, въртейки пурата между пръстите си — всъщност дойдохте при нас?
Разказвам му. Много повърхностно във всеки случай. Не споменавам за всички лъжи и мистични епизоди, свързани с кивота, но си давам вид, че искам да изуча специалната археологическа находка. Обяснявам му, че искам да получа информация за Ордена на хоспиталиерите. И за всичко, което би могло да има връзка с манастира „Верне“ и Кивота на свещените тайни.
— Знам всичко това. Попитах: защо всъщност?
Преценяваме се взаимно с поглед.
— Ако искате да кажете, че крия някаква тайна, то значи знаете и каква е тя — отговарям многозначително.
Питър мълчи. Само се взира в мен и вдишва дълбоко. Огънчето на пурата се приближава към него.
За да запълня тишината, разказвам за разкопките при манастира „Верне“, които не го интересуват особено. Докато говоря, той започва да върти чашата коняк в ръката си. Взира се в златистокафявата течност, сякаш мислите му кръжат в коняка. Очите му са уморени. Точно в този момент той прилича на тип, когото би очаквал да откриеш седнал на щъркел на бара от „Респатекс“112, в заведение в някоя странична улица в Ню Йорк сити. А до него — фигура в черни мрежести чорапи и натежал поглед.
Когато най-накрая млъквам, той ме поглежда с изражение, което носи чертите на снизходителност, но което навярно е чисто и просто любопитство.
— Вярваш ли в Исус? — пита ме накрая.
Въпросът идва изненадващо за мен. Следвам неговия пример: вдъхвам аромата на коняка.
— В историческия? — питам в отговор. Леко опиянение е започнало да щипе в кръвта ми. — Или божествения?
Той само кимва, сякаш съм му дал отговор. Което аз всъщност нямах предвид. Питам го как е стигнал дотук в института. Тихо, сякаш не иска някой друг да чуе, той ми разказва за детството си в беден квартал на Тел Авив, за един фанатично-религиозен баща и жертвоготовна майка, за търсенето си на вяра и за годините на учене. Питър се занимава с история на религията. Специалист по сектите, разцъфтели и замрели около времето на Христос, и на начина, по който те са повлияли на християнството.
— Интересувате ли се от ранното християнство? — пита по начин, който ясно намеква, че трябва да отговоря положително.
— Абсолютно!
— Хубаво! Знаех си, че ние с вас имаме много общо. Много, за което да говорим. Знаехте ли — подхваща, навеждайки се над масата с накривена усмивка, — че хоспиталиерите имат много общи черти с гностичната секта на мандейците113?
— Не съм съвсем сигурен — отговарям бавно, докато поглъщам мъничко от силния чай, — че съм запознат.
— Но е така! Мандейците отричали Исус и считали Йоан Кръстител за свой пророк. И вярвали, че спасението идва чрез познание, манда.
През главата ми минава мисълта, че мама навярно трябва да е била мандеец, докато аз ходех на училище.
Питър продължава:
— Свещените книги на мандейците, „Съкровище“ и „Книга на Йоан“ са били на петстотин години, когато Орденът на йоанитите бил основан. Мандейците си имат свой Цар на светлината. Най-важното, бедни ми приятелю, идва сега. — Колебае се за кратко, преди да пусне бомбата. — Исус и неговите съвременници са познавали в детайли книгите на есеите114!
Поглежда ме триумфиращо и предизвикателно.
— Е, и? — питам аз.
Глух за липсата ми на разбиране и ентусиазъм, той изпразва чашата с коняк на една-единствена, дълга глътка. Поема си дъх. После продължава.
— Имате право. Не ви казвам нищо ново. Вече знаете всичко това.
Увъртам:
— Ммм… но не и в детайли.
Той ме поглежда въпросително и ме побутва по рамото с тих смях. Опитвам пак да отпия от чая и трябва да положа усилие да не направя гримаса. Някъде в бара пианистът засвири отново. Така и не бях забелязал, че е спрял. Един келнер се появява от нищото с нова чаша коняк за Питър.
— Изглежда умирате да ми разкажете за есеите — казвам аз.
— Наистина е интересно!
Той вдига чашата. Казваме си „Наздраве“.
Оставя я настрани и прочиства гърлото си.
— Есеите или назореи, както още били наричани, имали вяра, белязана от вавилонската религия. Те вярвали, че душата се състои от частици светлина, които идвали от светлинния образ, разпръснат от зли сили. Тези частици светлина са затворени в човешкото тяло, докато човек не умре. Тогава частиците могат да се слеят със светлинния образ.
112
Респатекс (Respatex) — марка сглобяеми панели с непромокаема повърхност, използвани за облицовка на бани, кухни, съблекални, лаборатории и пр. — Б.пр.
113
Мандейство (от арам. манда „знание“) — близкоизточна гностична монотеистична религия със силно подчертани дуалистични вярвания, която днес има около 60 000 последователи, главно по границата между Ирак и Иран. Мандейците почитат Адам, Авел, Сет, Енош, Ной, Шем, Арам и особено Йоан Кръстител. Те описват Аврам, Моисей, Исус и Мохамед като лъжепророци. Мандейците смятат Йоан Кръстител за най-благородният посланик на Бога. — Б.пр.
114
Есеи (иврит — „благочестиви“) — членове на аскетична и мистическа юдейска секта от II в. пр.Хр. Есей е бил кръстникът на Исус, Йоан Предтеча, както и Йосиф Ариматейски, който получил разрешение да погребе тялото му. Есеи са били първите шест последователи на Христос — апостолите Симон Петър и брат му Андрей, Филип, Бартоломей, Яков и Йоан. Есеите са част от първите християни в Юдея, които в Новия завет са наричани назореи. — Б.пр.