Не виждам Питър, преди да се блъсна в него. Той е застанал на пръсти и търси някаква книга в секция, обозначена Ancient Mythology: Egypt — Greece115. Проронвам: „Хей!“. Поздравяваме се. Той се усмихва загадъчно, сякаш видът ми постоянно го изпълва с радост.
— Благодаря за компанията вчера — казва и ми намига.
— Аз също благодаря.
— И сте във форма, нали?
Последното по-скоро трябва да се сметне за шега. Може би според него изглеждам малко блед.
Тръгваме, за да не смущаваме задълбочените в книгите си хора.
— Боли ме главата! — споделя той с престорена въздишка.
Спираме се до кутия с микрофилми. Споглеждаме се преценяващо. Като любовници, които се чудят колко сериозно другият приема изминалата нощ.
— Вие ми разказахте нещо — казвам изпитателно.
— Така ли? My oh my. Разказах ви дори прекалено много, знам. Развързва ми се устата, когато пия. Трябва да ви помоля да се отнасяте дискретно с всичко, което чухте.
— Знаете, че можете да ми имате доверие.
— Така ли? Все пак не знам почти нищо за вас. Но сте прав, имам ви доверие.
— Онова, което казахте, събуди любопитството ми.
— Нищо чудно. Въпреки че не си спомням какво съм казал. Или какво не е трябвало да казвам. — С тих смях той оглежда библиотеката. — Хайде! — Хваща ме за рамото и ме повежда през лабиринт от коридори, нагоре по стълби, надолу по стълби и през врати, докато не стигаме до малък кабинет с неговото име на вратата. Кабинетът е дълъг и тесен, претъпкан с книги и купове хартия. Прозорецът е с щора. На тавана се върти перката на вентилатор.
Той изпуска доволна въздишка.
— Тук! Тук е по-добре да се говори — казва и сяда на един стол.
Аз, от своя страна, потъвам в едно пуф-кресло116 от другата страна на бюрото. Трябва да положа усилие да си намеря поза, която да е удобна и не напълно унизителна.
— Та какво съдържат тези ръкописи, които анализирате тук? — питам.
— Детайли. Детайли. Детайли. Ще ви кажа едно: прекарваме повечето от времето си да разглеждаме стари ръкописи отново.
— Отново? Защо?
— Защото сме учили. Знаем повече от онези, които за последен път са ги чели и превеждали. Ние четем и превеждаме, използвайки съвременни знания. Доколко са прецизни преводите на библейските текстове? Може ли съвременната наука да хвърли нова светлина върху разбирането и тълкуването на старите текстове? Може ли новооткрити ръкописи, каквито са Свитъците от Мъртво море, да променят разбирането за по-рано открити библейски текстове?
— Все питате и питате! — казвам аз.
— И търся нови отговори. За да се превеждат текстове, които са на няколко хиляди години, се изисква също толкова ново разбиране и знание, колкото лингвистични познания и разбиране за езика.
— И може би вяра?
— Най-вече.
— Какво ще стане, ако се натъкнете на факти, които биха могли да разклатят устоите на вярата?
Той ме поглежда право в очите. На светлината, промъкваща се през щората, мога да видя колко мътни са белите му очни ябълки.
— Защо мислите, че сме така потайни? — пита той с нещо потиснато в гласа си.
Извивам се в почти напразен опит да се поизправя в пуф-креслото.
— Нека ви дам пример — казва Питър. — Дали Моисей е разделил Червено море с Божия помощ, така че бягащите израилтяни да достигнат другата страна в безопасност, а войската на фараона да се удави, когато водите са се втурнали обратно? — Той опира лакти на бюрото, сключва длани и подпира брадичката си на палците. — Институтът е посветил много години в изучаване на този мит. Нашите лингвисти откриха, че е възможно да е направена грешка при превода или тълкуването на израза на иврит „Yam suph“. Чието обяснение е „място, където е толкова плитко, че расте тръстика“. „Yam suph“ — повтаря той провлечено.
Опитвам се да го произнеса, но прозвучава сякаш имам някакъв говорен дефект.
От една лавица Питър издърпва исторически атлас и отваря на буква „С“ — Синай117.
116
Пуф-кресло — едно от „народните имена“ на вид мека мебел за сядане с неопределена форма, наподобяваща голяма торба, пълна например с дреп или топчета. Наричано още барбарон и торба боб, името на оригинала всъщност е SACCO и е произведен в Италия. — Б.пр.
117
Полуостров Синай, наричан още Синайски полуостров — полуостров в Египет между Червено (на юг, изток и запад) и Средиземно море (на север), който свързва по суша континентите Евразия и Африка. — Б.пр.