— В древността Суецкият залив се е простирал много по-навътре на север. — Той повдига книгата и сочи по картата. — Целият район е бил плитък и покрит с тръстика. Нашите изследователи — интердисциплинарен екип от лингвисти, историци, географи и метеоролози, се хванаха за този езиков детайл. Откриха, че израилтяните може да са прекосили морето през това, което днес наричаме езеро Бардауил.
Той силно забива пръст в хартията. Присвивам очи, докато се ориентирам в картата.
— Изпробвахме известен брой модели в нашия симулатор — казва той. — На това място условията са такива, че ако вятърът е бил достатъчно силен и е продължил достатъчно дълго, той би успял да изтласка дълбоката три-четири метра вода. — С върховете на пръстите си той сякаш избутва водата настрани. — Така Моисей е можел да пресече почти пресушеното езеро. Но — той повдига показалец, — когато вятърът накрая отслабнел или променял посоката си, водната маса щяла да връхлети обратно. — Със замах той шляпва длан върху атласа.
— Уау! — възкликвам аз. Не звучи много научно. Но е единственото, което ми хрумва.
Той се отпуска доволно назад в стола.
— Или пък потопът? Какво се е случило всъщност. Нашите археолози, палеонтолози и геолози са открили доказателства, че преди повече от седем хиляди години голямо наводнение завинаги е изтласкало земеделска цивилизация, населявала земите около Черно море.
— Аз мислех, че потопът е връхлетял населените места между Тигър и Ефрат.
— Ами. Едно от многото предположения. Всичко се базира на предположения. Хипотези. Но ние реконструирахме онова, което може би се е случило, изучавайки старите източници.
— Кои?
— О, много. Библията. Плочките с клинописно писмо, датиращи отпреди четири хиляди години, епоса за Гилгамеш118, индийския сборник „Ригведа“119. Както и други, по-малко познати предания.
— И какво открихте?
— Нека започнем с геолозите. Те откриха в Черно море утаечен слой от соленоводни животни на възраст седем хиляди години. Тези утайки са се образували бързо. Като при приливна вълна. Спомнете си, че Черно море първоначално е било сладководно езеро, вътрешноконтинентално море, разделено от Средиземно море с ивицата земя при Босфора. Сега си представете как Средиземно море постепенно и с нарастващ интензитет си проправя път през крехката земна бариера. Докато тя не се спуква. Колко величествено трябва да е било! Море, което наводнява друго море… Тътенът от водните маси се е чувал на петдесет мили разстояние. Триста дни са били необходими на двете морета, за да изравнят нивото на водата. Черно море се е покачило със сто и петдесет метра. Но тъй като районът е огромен, плодородните земеделски земи на север трябва да са били наводнени бавно. Ден след ден хората са били изблъсквани навътре в континента от прииждащото море.
— Какво преживяване! — потръпвам аз.
— И тъй стигаме до следващата следа. Археологическите находки сочат за появата на високоразвита земеделска цивилизация в Източна и Централна Европа точно по това време.
— Бегълци от Черноморието?
— Не знаем. Но е вероятно. Лингвистиката се изказва в подкрепа на подобно предположение. Почти всички индоевропейски езици произлизат от праезик, разказващ мита за страховито наводнение. Тези предания са обикаляли от уста на уста, докато не са били записани две хиляди и петстотин години по-късно, когато човечеството се сдобива с писменост. Смятаме, че това може да е положило основата на мита за библейския потоп.
— Митът? Мислех, че стремежът ви е по-скоро да доказвате, че Библията разказва истината.
Той прави някаква неразбираема гримаса.
— Не казвам, че Господ не е имал пръст в тази работа. — След това той се изправя рязко.
Лекцията свърши и ние се връщаме обратно в библиотеката. Никой от нас не проронва и дума по пътя.
— Ще говорим по-късно — измърморва той, потупва ме по рамото и ме зарязва.
Оставам, без да знам какво да правя, сам и объркан от всички тези недоизречени загатвания.
6.
Над върха на Потала120 кръжеше самотен дракон.
Винаги съм чувствал влечение към манастирите. Спокойствието, размисълът, безвремието. Тихата мистика. Близостта до нещо голямо, неосезаемо. Но нищо в института „Шимър“ не създава в мен усещането, че се намирам в манастир. Мисля си за Потала — обвития в легенди манастир в Лхаса, за златните му покриви и куполи. Обграден от върховете на Тибет. „Над върха на Потала кръжеше самотен дракон.“ Така лирично завършва книгата, която бе моята първа среща с живота в манастир.
118
Епосът за Гилгамеш — епическа творба, написана от анонимен вавилонски поет преди повече от 3700 години. В епоса за Гилгамеш се разказва за героичните подвизи на Гилгамеш, владетеля на града държава Урук. Гилгамеш пътувал до края на света и отвъд него, за да намери вечния живот, като се срещнал с мъдреца Ут-напищи. Този мъдрец разказал историята на голям потоп, който бил помел цялата земя. — Б.пр.
119
Ригведа — един от четирите сборника с химни, образуващи свещения канон на индуизма — Ведите. Написан е на санскрит. — Б.пр.
120
Дворецът храм Потала се намита в Лхаса, столица на Тибетския автономен регион. Дворецът е бил главна резиденция на Далай Лама, докато четиринадесетият Далай Лама не е принуден да напусне дотогава независимата страна през 1959 г. — Б.пр.