Хипарската библия „Третото око“ от 1956 година е автобиография, написана от тибетския лама Лобсанг Рампа121. Завладяващ разказ за живота в и около манастирите в Тибет — съществуване, включващо учение, полети на гърба на дракони, молитви, философия и астрални пътувания. Толкова голямо бе учудването ми, когато научих, че Лобсанг Рампа изобщо не е някакъв нисък монах, увит в източни одежди, а точно обратното, висок англичанин с девънширски диалект и увлечение по мистиката. Той не само гледал на себе си като на тибетски лама в тялото на англичанин. Но и твърдял, че котките са пратени на Земята от друга планета, за да ни наблюдават. Странно ли е, че аз не понасям котки?
Чувствителен съм към илюзии. Всичко, което не е напълно такова, каквото си го представяме. Не възприемам института „Шимър“ като съвсем реален. Това обаче не е непременно толкова важно. Понякога и кабинетът ми в Отдела за старини към университета не ми се струва напълно реален. Или пък апартаментът ми призори някоя неделна утрин.
След почивката, последвала обяда, пиша дълго в дневника си. Харесва ми стържещият звук на писеца, докосващ хартията. Все едно слушаш мислите си. Една от тях, която точно в този момент стърже по хартията, е, че институтът „Шимър“ е инструмент на Макмълин. Възможно е да съм параноичен. В най-лекия случай съм упорит.
Оставям мислите си да обикалят в тъмна мъглива гора от въпроси и страх. Ако институтът има еврейски фундамент, може би е в техен интерес да разкрият съдържанието на кивота, за да покажат веднъж завинаги, че християните са грешали. Но ако институтът е християнски, те навярно искат да унищожат съдържанието на кивота, за да предпазят вярата, църквата, властта. Гората е направо прекалено голяма за мен, мъглата дори прекалено гъста. Но е само въпрос на избор. Две конспирации с цената на една!
7.
По-късно същата вечер, потиснат от собствените си натрапчиви мисли и абсурдни представи, слизам до рецепцията и след това към бара. Не виждам познат. Но след няколко минути Питър се появява забързан. Поздравяваме си и си намираме маса зад пианото. Келнерът е наблюдателен. Пристига с кафе, чай, коняк, преди да сме помолили за тях. Питър вдига чашата си и казва: „Наздраве!“.
— Мога ли да те попитам нещо? — подхващам аз и отпивам малка глътка от коняка.
— Разбира се.
— Какво мислиш съдържа кивотът?
— The Shrine of Sacred Secrets — изрича той бавно, с благоговение. Сбърчва замислено чело. — Като всеки един мит и този е изопачаване на истината. През столетията Църквата е разкрасявала историята. Както има навика да прави.
— Според теб какво има в него?
— В един от ръкописите, които изучавахме в института, а говорим за текстове от втори век, се загатва, че Исус Христос е оставил сборник с текстове, продиктувани или написани от самия него.
— Сериозно ли говориш?
— Ммм.
— Какви текстове?
— Как бих могъл да знам? Никой не ги е чел. Все пак това е хипотеза.
— Но какво пишеше в ръкописа, където сте прочели това?
— Бе загатнато, че може да става въпрос за система от житейски правила. Заповеди. Нови заповеди, ако щеш. Ръкописът се намираше в запечатана стомна в египетска погребална камера. Не разкрихме информацията. Докато не я разберем по-добре. В началото не съзнавахме значението на това, което сме открили. Но след това прозряхме връзката с мита за кивота на свещените тайни.
— Не е за вярване.
— Ватикана полудя, когато научи новината. Цяла папска делегация се изсипа пред вратата ни. Но ние не ги допуснахме. Ватикана има да се грижи за толкова много неща. Истината е само едно от тях и, да си признаем, тя има доста подчинено положение. Сега те плуват на повърхността на водата и дебнат, знаят, че ние знаем нещо, но не и какво е то. Не са много доволни.
— Почакай! Нима искаш да кажеш, че кивотът, който открихме в манастира „Верне“, може би съдържа ръкопис, диктуван от Исус Христос?
Питър разтваря ръце.
— Всичко е възможно. — Повдига рамене.
— Тогава Ватикана ли е насъскал агентите си по мен? В преследване на кивота?
— Агенти? — Той се смее. — Ватикана, разбира се, си има своите методи. Но дотолкова са свикнали да срещат подчинение, че едва ли знаят как да постъпят с някого, който отказва да прави каквото му казват. Не, не мисля, че Ватикана те преследва.
121
Тюздей Лобсанг Рампа — писател, който твърдял, че е бил Лама в Тибет, преди да започне втората половина от живота си в тялото на британец. Сирил Хентри Хоскин (1910–1981) описвал себе си като „домакинът“ на Тюздей Лобсанг Рампа. Името Тюздей (от англ. „вторник“) е свързано с твърдение в „Третото око“, че в Тибет хората са кръщавани на деня от седмицата, в който са родени. — Б.пр.